четвъртък, 4 ноември 2010 г.

Моят изгубен рай - устието на Ропотамо



  Мили приятели,искам да споделя с вас болката си.Изтръгнаха част от сърцето ми,душата ми е жива рана.Знаете моята любов към устието на Ропотамо,неведнъж съм ви показвала снимки от там.Сега ще ви разкажа ...

Как денят на будителите се превърна в ден за беззаконие...

„И Христос е отишъл най-напред при рибарите, а вие ни гоните....Какво сме направили...?!

Така един от рибарите недоумяваше защо трябва да види краят на рибарското селище в устието на Ропотамо.Споменаването на Божието име тук звучеше нелепо.Държавата незнайно защо бе обявила война на част от гражданите си-обикновени рибари.  Може би виновни, в това че колибите им се намират на прекрасно място – в устието на реката и пречат на нечии бизнес мераци.

И като на война Държавата наша бе организирала акцията по суша и море, въздуха може и аз да съм го пропуснала. Срещу петдесет бараби – 150 полицаи,щитове, палки, плътен кордон и един безразличен държавен служител, дошъл да обясни, че има разпореждане от министъра.
Не ви ли звучи, като онзи позабравен израз „ по решение на първия”?!

Цинизмът и бруталността бяха взели връх, тежеше чувството за безсилие и безпомощност!
Хората питаха и единственото, което искаха бяха нормални отговори:

„Дайте ни заповеди за събаряне...”
Няма такива!

Рибарите:

-„Защо смятате, че постройките са незаконни?”

-Това не са постройки, това се води боклук, а това е акция за почистване на боклука.
Къде по света на човека който се труди, плаща данъците си и живее нормално се гледа като на боклук?!
„Кой пали нива по време на жътва?”- попита един от рибарите и продължи:

Ние чакаме сезона цяла година, а сега къде ще се подслоним след цяла нощ в морето? И друго питаха те- Колко струва на данъкопладците тази никому ненужна акция ?!
Под страшния звук от падащи стени, разбрах , че губя вяра, растеше желанието ми да ме няма, да не виждам и да не чувам.Не можех да понеса тихата мъка на тези хора. Не мога и днес да понеса прозрението, че нямам Родина. Благодаря Ви господа държавници, че направихте мен и приятелите ми чужденци и употребихте власт и държавност за собствени нужди!

Красотата на реката и нейното устие го знаете.Сега само с няколко снимки искам да ви покажа жандармерията,която се беше изсипала там,заградената река с понтони и "боклука" - шепата рибари и техните колибки.

Това не е протест от моя страна,това е вик на отчаяние.Споделям плача си с вас,защото знам,че и вие плачете безмълвно за изгубената хубост на България,за безхаберието,с което е стопанисвана. Защото знам,че и вие се отвращаване от лакомите очи на управляващите,цинизма,безскруполността и пълната им некадърност.Защото знам,че страдате наравно с мен.

Може да разгледате това прелестно място,както и да видите жандармерията,която гони шепата рибари тук.

36 коментара:

  1. Да не дава Господ да живееш, работиш и плащаш честно данъци в тази държава! Тези дни видях как гонят и блъскат баби и дядовци, които на пазара продават торбички с набрани от тях горски гъби. Made in Bulgaria...

    ОтговорИзтриване
  2. Това, което гледах по телевизията ме потресе. Не искам да живея тук и ако не съм на 55 години , изнасям се от скапаната ни държава.

    ОтговорИзтриване
  3. Йоли, винаги съм търсила правдата и все още не съм я намерила :(
    Много страдам напоследък, а това което описваш го гледах с отвращение, защото този безличен /но облечен във власт/ служител се държеше безобразно!
    Съсъ хора, които след дълги години стаж, получавайки като пенсиятрохи от държавата си помагат като рибари.
    Нагледахме се на"законни " палати, наслушахме се на "законно" придобити имоти от хората на властта .
    Но тяхното е недосегаемо.
    Най-лесно е да посегнеш на дългогодишния труд на отрудени хора.
    От цялото си сърце съм възмутена и те подкрепям, както и се радвам, за изразената ти позиция :)
    Сърдечни прегръдки от мен!

    ОтговорИзтриване
  4. Съжалявам, наистина е ужасно.

    Снимките са много тъжни. Питам се кому е нужно да гони тези рибари?? Защо?

    Бетина

    ОтговорИзтриване
  5. Едно от най-тъжните неща са очите на отчаян и обезверен човек. Напоследък накъдето и да се обърна виждам такива очи. И тези хора ли ще имат същия поглед? Защо?
    За сетен път се убеждавам, че в нашата държава кипи напълно безмислена дейност, а това което трябва да се свърши не се прави, но вече съм твърдо убедена, че това е много удобно на някои хора.
    Много се радвам обаче, че все по-често има открит протест с думи или действия от мислещите хора (като твоята публикация), които отказват да търпят повече безобразията.
    Мъчно ми е за тези хора, възмутена съм от това как постъпват с тях и напълно те подкрепям!

    ОтговорИзтриване
  6. Оставям го без коментар.Иначе трябва да съм лоша...
    А при мен те чака изненада ,надявам се да е приятна! :)

    ОтговорИзтриване
  7. Съжалявам да прочета това, Йоли!
    Съжалявам, че не се е намерил начин, това уникално, и с рибарските колиби място, да съхрани своето очарование на природен резерват.
    Странно, непонятно, тъжно ...

    ОтговорИзтриване
  8. Подкрепям те, мила приятелко! Възмутена съм от това безобразие. Знам, че Държавата никога не е била майка-кърмилница за нас българите, ала в последните години е по-лоша и от мащеха...безобразията и беззаконията ни съпътстват ден из ден...Толкова е тъжно да живееш в държава, която погубва красивата си природа и се покрива с тонове бетон, защото носи богатства на някои трудно ми е да ги нарека "хора". Двадесет и една години нищо не се промени....питам се...има ли надежда....

    ОтговорИзтриване
  9. Благодаря ви приятели.Благодаря ви.Само това мога да кажа в момента.Думите ви са много важни за мен.

    ОтговорИзтриване
  10. това е отношението към ..некачествения човешки материал,,-известно е кой го обяви пред цял свят,а участието на гранична полиция в тази гнусна акция става по заповед само еднолично от най високо място на тази ,,ДЪРЖАВА,,

    ОтговорИзтриване
  11. Четах с болка написаното. Всеки си има своя Шамбала, която едни крадци на недвижима собственост рушат. Но рушат не само просто къщи и колиби, а цели спомени и животи свещенни за българина
    От лошата държава по-лоша може би е само липсващата държава. Липсващата държава е джунгла, в която единствено действа закона за животинският произвол. При лошата държава човек знае от кого и как да се пази. При липсващата държава човек не знае нито едното, нито другото. Той е заобиколен от неизброими опасности, всяка от които може неочаквано да се стовари върху него.
    Кога ще се научим да живеем с добри желания и мисли...защото тогава и само тогава душата ни отново ще може да се завърне в Изгубеният Рай.Дали някой ден ще се случи това...
    С какво, Българийо силно ни държиш? Земя... природа... корени дълбоки? Все питам се, успяваш ли да спиш, със мисълта, че децата ти са роби?.....

    ОтговорИзтриване
  12. Много хубаво написано и много тъжно!

    ОтговорИзтриване
  13. Скъпа Йоли, присъединявам се към болката ти и към тази на всички, които вече са написали по няколко думи. Загубим ли и малкото останало красота в нашата Родина, както и човещината си - загубваме окончателно всичко. Защото то май друго не е останало...
    На фона на това, което си написала звучи чудовищно: "Омбудсманът притеснен от събарянето на незаконни цигански къщи" (http://news.ibox.bg/news/id_482821058) и цялата статия. Няма да коментирам нито това, нито останалите безобразия в тази държава. Може би са прави хората, които отдавна обявиха - няма държава, има само територия "България"!
    Жалко... жалко

    ОтговорИзтриване
  14. Здравейте,с интерес следа блога,защото не мога да готвя естетично и всичко тук ме вдъхновява,За съжаление ситуацията с Ропотамо е точно такава ,ние живеем на близо и това беше нашето място но ............всичко вече е минало,По лошо е и от умрелия делфин това лято.

    ОтговорИзтриване
  15. Siran,отново ме разплака.Ама аз така или иначе си плача...само като се сетя... Страхотно си го написала,силно и наистина много тъжно.Благоаря ти за подкрепата.

    Светле,наистина няма държава.Тук не държавата си има мафия,а мафията си има държава.От години например гледаме апетитите на Доган за Ропотамо.Миналото лято дори катер обикаляше там ... и яхтата му.Рибарите още тогава го знаеха и бяха силно изплашени.И е имало защо.Не знам дали той снои в дъното на нещата,но има ли значение кой е?Все е някой.И като поутихне просто ще видим .... новия бетон ,излят на дюните.

    Диана,какво да ти кажа?Да,по-тъжно е дори от умрелия делфин.Лично на мен просто ми прерязаха пъпната връв.Аз израстнах на това място,баща ми имаше лодка там.Всяка година прекарвах отпуските и там и презареждах батериите си.Никога не съм искала да ходя по курорти и хотели.Това беше моят рай.Рибарите бяха част от семейството ми.Огромна ми е мъката,просто съм неутешима.Знам,че ще отмине,но раната винаги ще ме наболява.Благодаря ти мила.

    ОтговорИзтриване
  16. Йоли, нежно сърчице! Искам да ти напиша още няколко думи по въпроса за твоя изгубен рай край устието на Ропотамо. Разбирам, че страдаш много и няма да се опитвам да те успокоя, защото знам, че сърцата ни имат право на такава болка и имат нужда от време. (Те не са просто анатомичен орган, те са дом на душите ни.) Но не забравяй, че както няма външна свобода (пълна), така няма и пълна външна, социална справедливост. (Единствената абсолютна свобода е само вътрешната.) В държава като България тези понятия изобщо не могат да бъдат даже обсъждани, камо ли някаква степен от тях да бъде реализирана. Знаем, че незаконните къщи за милиони ще бъдат узаконени, а не съборени и дължимите до момента данъци може би няма никога да бъдат събрани. Виждаме как се е загрижил омбудсманът за събарянето на незаконните цигански постройки и как не трябвало да го правим ей така, без да ги подготвим, защото те били уязвими!?! За устието на Ропотамо и хората там обаче нито той, нито някой друг от властта се е загрижил. Може би само тези, които имат апетити към мястото имат грижата да си го осигурят. Явно е така. Съжалявам много, мила. Ако смяташ, че нещо може да се направи - подписка, "раздухване" на пресата - опитай. Но, както всеки средноинтелигентен човек знае, няма независимо куче и независим журналист - конкретно в България. Неведнъж по света журналисти са спасявали подобни каузи, но аз не вярвам в българската журналистика.
    В миналия си коментар ти казах - споделям болката ти и пак ти казвам. Но те моля да не забравяш, че никой не може да отнеме твоя вътрешен рай, неговата красота. Надявам се да излезеш някой ден от болката пречистена, а не смазана. Пази красотата вътре в себе си непокътната, споделяй я с всичко живо и ще намериш отново покой. Спомняй си понякога мъдростта, че "Онова, което за гъсеницата е краят на света, за Учителят е пеперуда."
    Прегръщам те с много обич!
    Светулка

    ОтговорИзтриване
  17. Да,Светле,никой не може да ми вземе вътрешната свобода,така е.Поне тя си остама само моя.Написах това за Ропотамо като мой вътрешен протест,като гражданска позиция и най вече като израз на болка.Много ми е прясно още,Светле,а и не ме оставят да забравя.Ето на ... днес падна поредното рибарско селища на Ченгене Скеле в Бургас.Всички там са ми близки приятели и не мога да не страдам наравно с тях.Разбира се,държавата се хвана с дребнте,бедните и беззащитните.Ще замажат очите на хората,ще отчетат дейност и няма да пипнат онези,които наистина заслужават да си изтърпят последствията от незаконно придобитите облаги,пари и къщи.Българската журналистика е просто оръжие в ръцете на съответната изпълнителна власт.Така е било,така и ще пребъде в България.Тук независимо и свободно слово няма.Мъдростта,която си ми написала е наистина велика.Определено ми стана много по-добре като се замислих.Благодаря ти мила приятелко.Ще те видя някой ден,сигурна съм и ще те прегърна силно и искрено.

    ОтговорИзтриване
  18. За съжаление на хората - на тази Земя - има и такива изверги. Те нямат друг кеф, освен да причиняват нещастия на хората. Да не мислите, че като иплющят поредното бетонно говно на Ропотамо - ще са щастливи. Не. Те просто, ще отидат да унищожат следващото райско кътче на следващата шепа щастливи хорица. Защото извергите от тяхната порода се хранят от човешкото нещастие, те се "друсат" с човешкото нещастие и това е единствената им "радост". Има само един-единствен лек срещу и за такива, и Левски не случайно го е написал ПЕТ пъти в т.нар. си предсмъртно писмо. И рецептата гласи: "Смърт, смърт и пак смърт!"

    ОтговорИзтриване
  19. Ох,ето още някой,който усеща болката ми. За съжаление в думите ти е самата истина. Страшно е тъжно наистина, но това, което най-много ме мъчи е чувството на безсилие. Ужасно е да си така безпомощен. Вриш и кипиш вътрешно, просто ще гръмнеш, а нищо не можеш да направи. Аз затова и пуснах тези снимки и материала към тях. Поне вие да разберете какво ми е. Имам много снимки на Ропотамо след събарянето му ... руините, мръкоситята, танцуващите цигани върху покривите на рибарските домове. Защото тези колиби за някои може и да са купчина дъски, но за тези хора бяха дом и уют. А циганите, които бяха цанили да съборят къщичките им кълчеха кючеци отгоре. Де се е чуло и видяло циганин да събаря българска къща? Толкова е циничко, че просто ми се повръща. Е, кажи ми сега, откъде да намеря сили да публикувам тези снимки? От месеци се каня и просто не мога. Не искам да ги виждам ... кошмарът се завръщата така. А може би пък хората трябва да ги видят, да ими ги покажа, знам ли? И още нещичко да ти кажа - животът на шепата рибари е напълно унищожен сега. Аз съм много близка с тях и поддържам непрестанно връзка. Душите им са смазани, сърцата им изтръгнаха гадовете .. Защо, за Бога беше нужно?

    ОтговорИзтриване
  20. потресена съм от прочетеното...съгласна съм с сиран,светулка и анонимен.разбирам болката ти йоли..и най вече ,че не можеш нищо да направиш...съжалявам много.и за моето семейство държавата ни е мащеха към нас...само ,че по друг повод.

    ОтговорИзтриване
  21. Да,Вени .... кой знае и ти какво чувстваш ... Чувството,че си предаден е ужасно,нали? А да не говорим за това на безсилие ...

    ОтговорИзтриване
  22. Много, много тъжно..., а снимките ти преди грубата намеса са толкова романтични и лицата на рибарите - толкова одухотворени... жалко за потъпкването на всичко първично, невинно и красиво и за липсата на правилна система за оценка на преходното и на вечното...

    ОтговорИзтриване
  23. Замениха хиляди декари земя, дадоха най-красивите кътчета на шепа олигарски. Рибарите им виновни. Всичко в тази държава се прави поради нечий интерес!

    ОтговорИзтриване
  24. Така е ,Ласка!Нямаш си представа колко ми е мъчно ...

    ОтговорИзтриване
  25. Като малка родителите ме водиха с едно параходче там на обиколка ееех.. носталгияя по това прелестно място. В България има страшно красиви места стига да дръзнем да ги разгледаме !

    ОтговорИзтриване
  26. Подобни текстове логично извикват спомени за уникални места, свързани с много страсти и лични спомени, понастоящем безвъзвратно унищожени. Едно от тях, за мен, са скалите, южно от Созопол. Красиви и трудно достъпни с неповторимо излъчване през различните сезони. Поне преди багерите и бетоновозите. Резултатът е, че от няколко години въпросното място е част Созопол и за случайни посетители е отрязан дори изгледът към морето. За достъп изобщо не споменавам. На места въпросните скали са взривявани или моделирани като нещо излишно. Което пък говори за светогледа, ценностите и културата, най-общо, на новите собственици. Всичко това стана възможно с изобилието на червени мафиотски пари, както и „със специалното участие” на безмерната простотия и лакомия на местното население—иначе част от мъдрия ни електорат.
    Приликите между двата случая свършват дотук. Не само, защото Ропотамо и акваторията е официален резерват, с произлизащата от това забрана за всякаква стопанска дейност. Зрелостта ни учи да бъдем предпазливи, меко казано, със силно лично ангажирани мнения, подплътени от достатъчно патос. И това няма много общо с факта на пълно разминаване с мнението за част / тази , която съм срещал / от местните рибари, за които понятия като отзивчивост и дружелюбност са меко казано неуместни.

    Младен
    Чавдаров

    ОтговорИзтриване
  27. Още не мога да ида на Ропотамо,Младене.Просто не мога и да си го помисля, толкова мче боли.Наистина е нещо много лично за мен.Благодаря ти за коментара.Знам, че не само ти и аз сме изпитали подобни чувства.направо не ми се говори за това.

    ОтговорИзтриване
  28. Ужасно е това което видях за пореден път.Аз живея с моето семейство в чужбина точно по тази причина просто б бг е беззаконие и то защото НАРОДЪТ позволява да е така . Когато си мълчиш мълчиш си ти ,и колкото повече си мълчиш толкова повече СВИКВАШ да си мълчиш и по едно време ти станало начин на живот . Не трябва да си мълчи човек когато има несправедливост и трябва да се подкрепяме а не присмиваме и кефим на чуждо нещастие .....това научих в чужбина затова хората тук са добре защото си помагат п, подкрепят се като мускетарите един за всички всички за един .......обичайте се от вас зависи ...

    ОтговорИзтриване
  29. Така е.Абсолютно се съгласявам с всичките ти думи.Наистина не осъзнаваме,че всичко си зависи от самите нас.Може би и затова ме е яд още повече...Боже,отвратително е.

    ОтговорИзтриване
  30. за вас какво е рай на морето? боклуци и рибарски постройки...щом сега едни са си направили там рибарски бараки ще си направят и други и така ще стане голяма свинщина.все пак там е резерват.Браво на тази акция трябва повече такива да има

    ОтговорИзтриване
  31. Да,точно това е моят рай и докато съм жива няма да намери покой душата ми.Явно не сте запознат/а с нещата както трябва.Това е рибарско селище с над 100 годишна история.През цял един век именно рибарите бяха тези,които милееха,грижеха се и опазваха това място.Няма нито едно нещо,което е унищожено от тях,нито растителен вид,нито е убито животно.Плажната ивица,която никак не е малка не се почиства от държавата,независимо,че е резерват и това е нейна грижа.Морето не търпи боклуци,непрекъснато се пречиства само.Особено след зимните бури и пролетните и есенните провези целия бряг е осеян в клони,дървета,пластмаси,бутилки и какво ли не още.Кой мислите,че почистваше плажа всяка пролет?Ще ви кажа.Рибарите!Купуваха чували,събираха всичко изхвърлено от морето и с лодките си го носеха до контейнерите на отсрещния бряг.Там разбира се,държавата отново нехаеше.Чувалите си стояха с дни,чакалите нощем ги разкъсваха,търсейхи храна и разпиляваха боклука из цялата резерватска гора.Кой мислите,че цяло лято събираше боклуците на плажуващите туристи,идвайки с лодките и яхтите си?Пак ще ви кажа.Рибарите.Казвате на колибите им боклуци,свинщина?Знаете ли,че това бяха техните домове?Построени с любов,така,както вие сте направили дома си.Казвате,че е резерват?Да,така е и именно тези прости и обикновени хорица съумяха да го запазят през всичките тези години.Аз съм израстнала там.Откакто се помня.Е,сега го няма,аз не искам да се върна на това място.Не мога и да помисля за това.Именно рибарите и колибите им правеха устието нещо изключително.Нещо специално,нещо,което го няма никъде другаде в страната ни и може би и извън нея. Смея да твърдя нещата,които ви написах,тъй като цял живот съм била очевидец на това.Сега съм на 44.Не е малко да живееш и помниш всичко това.Изключително ми е мъчно,че мислите така.Разгледахте ли снимките?В края на публикацията ми ще намерите линк към тях.Ако искате да видите нещо красиво,разгледайте ги.Нима ви прилича на руини?Рибарите на просяци и скитници?Устието унищожено?Мръсно?Скапано?Руините станаха след като жандармерията се намеси,бяха наели цигани,които ги събориха.Знаете ли как тези хора изживяха това?Знаете ли какво е чувството да видиш циганин на покрива на собствения си дом,да го събаря,да оголва пъпа си и да играе кючек?Да се хили с развалените си зъби и да псува българин?Къде се е чуло и видяло циганин да събаря българска къща и то пред очите на държавата?Не,не знаете и от сърце се моля никога да не го изпитате.Мога да ви напиша още много,много,много неща.Повярвайте ми,спомените ми са страшно много,цяла книга мога да напиша.Ако ви разкажа само частица от всички прекрасни неща,преживяни на това място с тези рибари ще ми завидите.И може би ще разберете.Да,това я моят рай.Не ми е стъпвал крака в морски курорт,на хотел,на басейн.Никога досега не се е случвало и предполагам,че няма и да се случи.Защото не го искам.Аз израстнах в тишината,спокойствието,чистотата и невероятната природа на Ропотамо.С хората там,с рибите,морските птици,костенурките и змиите,пясъчните лилии,чакалите и комарите.Това е част от мен и сега наистина съм ограбена.Много искам да се опитате да разберете,че истината за събарянето на 100 годишно рибарско селище не е току така.Не,че е резерват,тъй като винаги е било.Тук става вдъпрос за нечии апетити.Ще минат няколко годинки и по дюните ще цъфне поредния комплекс.И дали ще е по-хубаво от колибите?Дали ще се опази резервата?Надявам се,че не ви отегчих прекалено много.Бъдете здрав/а.

    ОтговорИзтриване
  32. Здравейте, виждам че с голяма мъка говорите за Ропотамо и явно съм ви засегнала с моят пост но всеки си има мнение.Аз също ходя от много време това място лятото. Последно явно съм бил там преди да премахнат постройките и осезаемо имаше много повече постройки от предишната година. Разбира се беше и по мръсно. Въпрос на време беше да се запълни и с не толкова недобружелателни "рибари" и малко по малко това райско кътче да се превърне в язовира на Ивайловград II. Аз съм голям противник на хотелите и манталитета на БГ хотелиери и др. затова съм избрал къмпингуванто и за съжеление от мойте излети в природата съм забелязал, че колко по недостъпен е едно място толко по чисто е то.
    Също така тези рибари една година се опитаха да ни изгонят като пресичахме устието на реката. Така че ако разбира се държавата го остави така незасегнато място мисля че е за добро.
    А вече тези "рибарски" постройки ги има на повечето язовири и ако не се промени закона свинщината ще стане мнгоо по голяма.
    Поздрави за хубавият сайт и без лоши чуства към Вас само изразявам мнение :)

    ОтговорИзтриване
  33. Анонимен7 юли 2013 г., 6:22

    Този коментар бе премахнат от администратор на блога.

    ОтговорИзтриване
  34. Този коментар бе премахнат от автора.

    ОтговорИзтриване
  35. Поздрави за прекрасните рецепти, на които от години съм фен! Търсейки нещо вкусно, с което да си направя по-приятна неделята, попаднах на публикацията Ви за загубеното /за вас/ райско кътче. Малко се стреснах от позицията Ви, тъй като ми се стори твърде субективна. Изкам да Ви съчувствам за нанесената лична рана, но по-добре да Ви пожелая да осъзнаете и да сте благодарна, че сте имали невероятния късмет да бъдете една от малкото, имали достъп до тази почти недостъпна за обикновения турист зона и да израстнете в тази прекрасна природа на България.
    Пепи

    Пепи,първо ме извини,че изтрих без да искам коментарът ти,че и моя след него.Възстановявам ти текста сега,моля пак да ме извиниш.Днес не ми е ден и обърках нещата...изтрих сума коментари в блога,ужас.

    Права си,щастливка съм и нещастна същевременно.това е живота,пълен с какво ли не.Благодаря ти за хубавите думи,ще се радвам да сготвиш нещо от тук и да ти хареса.

    ОтговорИзтриване