Мили приятели,искам да споделя с вас болката си.Изтръгнаха част от сърцето ми,душата ми е жива рана.Знаете моята любов към устието на Ропотамо,неведнъж съм ви показвала снимки от там.Сега ще ви разкажа ...
Как денят на будителите се превърна в ден за беззаконие...
„И Христос е отишъл най-напред при рибарите, а вие ни гоните....Какво сме направили...?!
Така един от рибарите недоумяваше защо трябва да види краят на рибарското селище в устието на Ропотамо.Споменаването на Божието име тук звучеше нелепо.Държавата незнайно защо бе обявила война на част от гражданите си-обикновени рибари. Може би виновни, в това че колибите им се намират на прекрасно място – в устието на реката и пречат на нечии бизнес мераци.
И като на война Държавата наша бе организирала акцията по суша и море, въздуха може и аз да съм го пропуснала. Срещу петдесет бараби – 150 полицаи,щитове, палки, плътен кордон и един безразличен държавен служител, дошъл да обясни, че има разпореждане от министъра.
Не ви ли звучи, като онзи позабравен израз „ по решение на първия”?!
Цинизмът и бруталността бяха взели връх, тежеше чувството за безсилие и безпомощност!
Хората питаха и единственото, което искаха бяха нормални отговори:
„Дайте ни заповеди за събаряне...”
Няма такива!
Рибарите:
-„Защо смятате, че постройките са незаконни?”
-Това не са постройки, това се води боклук, а това е акция за почистване на боклука.
Къде по света на човека който се труди, плаща данъците си и живее нормално се гледа като на боклук?!
„Кой пали нива по време на жътва?”- попита един от рибарите и продължи:
Ние чакаме сезона цяла година, а сега къде ще се подслоним след цяла нощ в морето? И друго питаха те- Колко струва на данъкопладците тази никому ненужна акция ?!
Под страшния звук от падащи стени, разбрах , че губя вяра, растеше желанието ми да ме няма, да не виждам и да не чувам.Не можех да понеса тихата мъка на тези хора. Не мога и днес да понеса прозрението, че нямам Родина. Благодаря Ви господа държавници, че направихте мен и приятелите ми чужденци и употребихте власт и държавност за собствени нужди!
Красотата на реката и нейното устие го знаете.Сега само с няколко снимки искам да ви покажа жандармерията,която се беше изсипала там,заградената река с понтони и "боклука" - шепата рибари и техните колибки.
Това не е протест от моя страна,това е вик на отчаяние.Споделям плача си с вас,защото знам,че и вие плачете безмълвно за изгубената хубост на България,за безхаберието,с което е стопанисвана. Защото знам,че и вие се отвращаване от лакомите очи на управляващите,цинизма,безскруполността и пълната им некадърност.Защото знам,че страдате наравно с мен.
Може да разгледате това прелестно място,както и да видите жандармерията,която гони шепата рибари тук.
