Желиран крем с карамелени плодове

Продукти


500 мл прясно мляко
500 мл  течна сметана
8 жълтъка
12 с.л.захар

2 ванилии
2 пакетчета желатин  др.Йоткер (20 г)

За соса

1 ч.ч.захар
2 с.л.масло
1 ч.ч.гореща вода
кора от 1/2 лимон
2 с.л.бренди
1 ч.л.нишесте

праскови
сини сливи
круши

Приготвяне

* Смесете млякото, сметаната и захарта. Разбийте добре жълтъците с ванилията и ги добавете към млечната смес. Сварете крем докато започне да лепне по лъжицата и да оставя следа. Поръсете върху него желатина. Не е нужно да го разтваряте предварително. Той ще се стопи от горещия крем. Махнете от огъня и разбъркайте много добре. Оставете крема да се охлади и го сипете в купички. Приберете ги в хладилника докато крема се стегне напълно.

* Карамелизирайте захарта заедно с маслото в тефлонов съд  и бъркайте докато стане хомогенна маса. Разредете с горещата вода като бъркате непрекъснато. Внимавайте да не се изгорите, при прибавянето на водата в началото има опасност сместа за изкипи. Затова може да дръпнете за кратко съда от огъня и после отново да го върнете на него. Подправете с лимоновата кора и брендито. Варете няколко минути на тих огън. Накрая сгъстете соса с нишестето, разтворено в малко студена вода. Гъстотата на соса преценете сами както ви харесва.Ако е нужно добавете още нишесте. В края на варенето добавете плодове. Гответе 2-3 мин. Нека плодовете останат твърди, не ги преварявайте. Оставете соса да се охлади.

* Сервирайте крема обърнат в чинийки  полят със сос и гарниран с плодове. Да ви е сладко!

Моят изгубен рай - устието на Ропотамо

  Мили приятели,искам да споделя с вас болката си.Изтръгнаха част от сърцето ми,душата ми е жива рана.Знаете моята любов към устието на Ропотамо,неведнъж съм ви показвала снимки от там.Сега ще ви разкажа ...

Как денят на будителите се превърна в ден за беззаконие...

„И Христос е отишъл най-напред при рибарите, а вие ни гоните....Какво сме направили...?!

Така един от рибарите недоумяваше защо трябва да види краят на рибарското селище в устието на Ропотамо.Споменаването на Божието име тук звучеше нелепо.Държавата незнайно защо бе обявила война на част от гражданите си-обикновени рибари.  Може би виновни, в това че колибите им се намират на прекрасно място – в устието на реката и пречат на нечии бизнес мераци.

И като на война Държавата наша бе организирала акцията по суша и море, въздуха може и аз да съм го пропуснала. Срещу петдесет бараби – 150 полицаи,щитове, палки, плътен кордон и един безразличен държавен служител, дошъл да обясни, че има разпореждане от министъра.
Не ви ли звучи, като онзи позабравен израз „ по решение на първия”?!

Цинизмът и бруталността бяха взели връх, тежеше чувството за безсилие и безпомощност!
Хората питаха и единственото, което искаха бяха нормални отговори:

„Дайте ни заповеди за събаряне...”
Няма такива!

Рибарите:

-„Защо смятате, че постройките са незаконни?”

-Това не са постройки, това се води боклук, а това е акция за почистване на боклука.
Къде по света на човека който се труди, плаща данъците си и живее нормално се гледа като на боклук?!
„Кой пали нива по време на жътва?”- попита един от рибарите и продължи:

Ние чакаме сезона цяла година, а сега къде ще се подслоним след цяла нощ в морето? И друго питаха те- Колко струва на данъкопладците тази никому ненужна акция ?!
Под страшния звук от падащи стени, разбрах , че губя вяра, растеше желанието ми да ме няма, да не виждам и да не чувам.Не можех да понеса тихата мъка на тези хора. Не мога и днес да понеса прозрението, че нямам Родина. Благодаря Ви господа държавници, че направихте мен и приятелите ми чужденци и употребихте власт и държавност за собствени нужди!

Красотата на реката и нейното устие го знаете.Сега само с няколко снимки искам да ви покажа жандармерията,която се беше изсипала там,заградената река с понтони и "боклука" - шепата рибари и техните колибки.

Това не е протест от моя страна,това е вик на отчаяние.Споделям плача си с вас,защото знам,че и вие плачете безмълвно за изгубената хубост на България,за безхаберието,с което е стопанисвана. Защото знам,че и вие се отвращаване от лакомите очи на управляващите,цинизма,безскруполността и пълната им некадърност.Защото знам,че страдате наравно с мен.

Може да разгледате това прелестно място,както и да видите жандармерията,която гони шепата рибари тук.

Харчó

  Тази ароматна,гъста и богата на вкусове супа е прословутото грузинско Харчó. Самите грузинци я готвят в различни варианти,а аз знам този от моята праятелка Ели Драгомирова. От миналата година тази супа се превърна в любима в къщи и няма да останете разочаровани,ако я опитате и вие. Препоръчвам ви я горещо.Да ви е сладко.

  Задължителната подправка тук е Хмели - сунели. Ако не можете да си я набавите винаги можете да си я приготвите сами.Това представлява микс от различни сушени подправки,които са в равни количества,с изключение на лютия пипер и шафрана,които са по-малко.Ето ги и тях :

сух босилек, лют червен пипер, сух копър, кориандър, майорана, шафран.




Продукти

500 г говеждо месо
2-3 супени лъжици олио
2 глави лук
2 с.л.брашно
1 каф.ч. ориз
150 г орехи
2-3 големи домата или 2-3 супени лъжици доматено пюре
1 с.л. грузинска подправка хмели - сунели
3 скилидки смачкан чесън
1 ч.л.червен пипер
лют пипер по желание
шепа пресен кориандър
черен пипер и сол на вкус


* Нарежете лука на ситно и леко го задушете в мазнината.Прибавете месото и го запържете за няколко минути.Посипете с брашното и червения пипер,разбъркайте и налейте вода колкото да се покрие и разреди като гъст сос.Гответе докато месото напълно омекне.Сипете още вода,ориза,доматите и хмели-сунели.Подправете със сол и черен пипер и гответе още 15 мин. В края на готвенето прибавете и счукания чесън и орехите.Ако е нужно долейте още вода,но супата трябва да е гъста и плътна.Накрая сложете и нарязания кориандър.Сервирайте супата гореща.