Тази публикаци ще е малко по-различна от другите в този блог. Знаете, че рядко пиша нещо друго, освен рецепти. Но много ми се иска да ви запозная с една рибена чорба, толкова различна от всички други, които аз съм опитвала. И много, много вкусна. Известната Тетевенска саламура не е откритие за вас, чорбата е много популярна и обичана не само от тетевенци, а и от всички, които са я вкусили. Пиша ви това, не защото е нещо нечувано и невиждано, а защото е регионално, истинско и много българско.
Имах щастието да гостувам на фолклорния фестивал в с.Черни Вит в края на август. Моите домакини Цецо и Цонка ме зарадваха с тази Саламура. Чорбата, която виждате е сготвена от Цонка, аз само направих няколко снимчици. Това е първата и може би последната храна в този блог, която не е сготвена от мен. Затова и няма да напиша съдържанието на рецептата както обикновено, а както ми я разказа Цонето.
Я кои са Цонка и Цецо? О, знаете ги много добре! Защото няма кулинар и изобщо човек, който обича качествената храна и да не е чувал за Зеленото сирене от Черни Вит. Един изключителен български продукт, абсолютно уникален! Продукт, който среща невероятни трудности по пътя на лицензирането си. Продукт, който стана известен благодарение не на нас, българите, а на международната организация Slow Food. Сирене, което накара експерти от цял свят да обърнат глава към родината ни и да се влюбят в природата и храната ни. Много има написано по този въпрос и лесно ще откриете информация. Пожелавам на всички ви да имате възможността да опитате зеленото сирене от Черни Вит и да се гордеете, че сме конкурентно способни на най-изисканите френски сирена. А на Цонка и Цецо нека пожелаем успех с борбата, защото наистина е битка.
Тук може да погледнете как Цецо прави този еликсир. Прочетете няколко думи, но наистина има много написано ...
А сега да минем към Саламура от Черни Вит. Ще се опитам да предам думите на Цонка съвсем дословно. А ако нещо съм сбъркала или пропуснала после ще го поправя, след като тя го прочете.
За саламурата е нужна прясна речна риба. Задължително е да има пъстърва, а останалите риби може да са други. В тази Саламура има пъстърва и мряна. Рибата се почиства от вътрешностите и обилно се насолява. Както отвън, така и вътре рибната кухина се напълва с морска сол. Цонето казва "да не се яде от сол, да се осоли като за солена риба". Рибата престоява със солта поне 12 часа.
В тенджера се кипват две части вода и една част намачкани белени домати от консерва. Изрично ми каза, че с пресни домати не става същата. Доматите трябва да са консервирани. Тази смес се оставя да поври малко. Количествата се преценят спрямо това, с колко риба разполагате.
Докато ври водата с доматите, солената риба, без да се маха солта се изпича на жар. След изпичането се остъргва по-голямата част от солта по нея, и предполагам с помощтта на щипка се хваща и още вряла, вряла се топва в доматите и водата. Както казва моята приятелка "да чуеш, че прави фъсссс ... " След това се изважда в чиния, почиства се от костите и накъсва на парченца. Кожата не се маха, а по-малките рибки може да се пуснат и целички.
По същият начин на жарта се опукват няколко люти чушлета, но кой колкото лютичко обича. И те се топват в чорбата да направят "фъссс" и после се нарязват на парченца.
Рибата и чушките се прибавят към доматите и всичко се оставя да покъкри около 20 - 30 минути. Накрая се нарязват няколко скилидки чесън на резенчета, малко копър по желание и всичко се подправя с оцет на вкус. Чорбата трябва да е достатъчно солена и кисела. Затова, предполагам се казва Саламура. Друго няма, нито лук, нито зеленчуци, нито олио.
Чорбата е вкусна и студена, и топла. Беше вълшебно мезе за великолепната отлежала крушова ракия на Цецо, а на другата сутрин се превърна в ... необходима и животоспасяваща закуска.
Благодаря от сърце на Цонка и Цецо за преживяното, надявам се да ви хареса тяхната Саламура и да ви е сладко!
.
