На 6 декември православната църква почита паметта на Свети Николай Мирликийски Чудотворец. Свети Никола, както е българското име на светеца, е почитан като покровител на моряците, рибарите и необятните морски дълбини, както и на изпадналите в беда корабокрушенци.
Свети Никола е роден в Ликия, Малоазийска провинция, през 280 година, а по време на управлението на император Константин Велики поема длъжността Мирликийски архиепископ, като участва в Първия вселенски Никейски църковен събор.Народното предание гласи, че когато Господ разпределял света между шестимата братя светци (Свети Никола, св. Илия, св. Василий, св. Петър, св. Атанас и св. Йоан), св. Никола останали моретата и океаните. Една легенда разказва как веднъж той излязъл със своите другари в морето и се извила страховита буря, която продънила лодката. Тогава светецът бръкнал във водата и извадил голяма риба, с която запушил зейналото дъно. Така всички се прибрали на сушата живи и здрави, а за да му се отблагодарят за добрината, сготвили на Свети Никола шаран. Именно оттук се е запазила традицията на празничната трапеза на Никулден да присъства рибен курбан.
Когато домакинята почиства рибата от люспите, трябва много да внимава да не паднат на земята, тъй като заедно с тях ще "изпадне" и имането на дома. Според друго вярване, ако някой настъпи падналите рибешки люспи, ще се разболее.
И тъй като народът ни вярвал, че шаранът е "слуга" на Свети Никола, той задължително присъства на празничната софра. Традиционното ястие, което обикновено се приготвя, се нарича рибник - шаранът се пълни с ориз, лук, орехи, стафиди и булгур, след което се увива в квасено тесто и се пече. Освен него, домакинята замесва обреден хляб, който е украсен с фигура на риба, лодка или друг символичен образ, характеризиращ светеца. На трапезата трябва да има и постни ястия, като сърми, боб, чушки, варена царевица и жито.
Преди семейството да се събере около празничната софра, рибникът и обредният хляб се освещават и едва тогава се консумират. Част от тях се раздават и на съседите, а трапезата не се вдига през целия ден.
Освен на рибарите, моряците и тези, които са кръстени на него, Свети Никола покровителства и семейството, поради което традицията повелява на Никулден да се организира родов празник, наричан още молитва, служба, черква. На него се канят всички близки - роднини, кумове и съседи, а сбирката около голямата и осветена трапеза завършва с много песни и веселие. След като свещеникът прикади празничните блюда, отнася опашката на шарана със себе си. Костите на рибата не се изхвърлят, а се заравят в земята, хвърлят се в течаща вода или се изгарят, за да се запази и умножи както плодородието, така и семейното благоденствие.
Според обичая, единствено костта от главата на шарана се запазва, тъй като според народните вярвания притежава магическа лечебна сила. Тя е с формата на кръст и се нарича още "кръхче" или "дъна". Майките я пришивали на шапките на дечицата си, за да ги пази от болести и уроки. Вярвало се, че предпазвала и дома от злини.
Обредността на Никулден е свързана както с коледарските, така и със сурвакарските обичаи. В Странджанско, например, всички момци - коледари посещават дома на своя "станеник" след празника, за да му отправят тържествена покана да бъде водач на коледарската им дружина.
Ако Свети Никола е закрилник на селото, в негова чест се коли теле или бик, въпреки че празникът е по времето на коледните пости. В този случай ролята на жертвеното животно е да омилостиви светеца. Ястията, предназначени за обредната трапеза, се подреждат на земята върху предварително постлани кърпи, като хлябовете се подреждат един върху друг и върху тях се оформя купен от варено жито.
По традиция, на Никулден българските рибари и моряци поставят край на есенно-зимния риболов, а последния улов се принася в жертва на светеца. Заедно със своите семейства, те участват в тържествена църковна литургия, след която се устройват общи празнични трапези, посветени на светеца.
източник "Фрамар"
Рецептата за този Никулденски шаран, който с удоволствие ви представям, знам от моя приятел Николай Куманов. Вие познавате Ники от много други мои рецепти. Негови са най-вкусните меденки, козунака, гъбената Куманова чорба, италианската салата Мачедония и много други. Ники не е вече сред нас, душата му е в небесните градини, но завинаги ще остане в сърцата на близките и приятелите си. Дори и тези, които не го познават ще продължават да се наслаждават на вкусните му рецепти и да казват "ей, страхотно е това"! Шаранът на Ники е уникално вкусен с много богат пълнеж от лук и орехи и дъх на лимон. Приготвям традиционно всяка година и ще се радвам, ако го опитате и вие.
Продукти:
1 голям шаран (около 2 кг)
сок от 1 лимон
5-6 нарязани на едро глави лук
2 нарязани на ситно моркова
50 мл олио
200 г накълцани орехи
1 с.л. доматено пюре
настъргана кора от 1 лимон
1 връзка нарязан магданоз
1-2 ч.л. мащерка
200 мл зеленчуков бульон
сол и черен пипер на вкус
1 лимон на кръгчета
Приготвяне:
* Непременно почистете добре шарана от люспите преди да започнете да готвите. А най-лесно е, ако купите шаран без люспи. Посолете рибата отвсякъде и я натрийте отвътре с лимонов сок.
* На бавен огън в олиото задушете лука и морковите, докато омекнат напълно. Не гответе на силен огън, за да не прегори лука. Целта е да стане сладък и много нежен като консистенция. Добавете доматеното пюре, орехите, мащерката, лимоновата кора, лимонов сок, ако е останал, сол и черен пипер. Рзбъркайте добре и гответе без капак още няколко минути. Накрая сложете магданоза. Ако плънката е много гъста налейте малко от бульона.
* Напълнете шарана и зашийте кухината му с домакински конец. Също може да я затворите с клечки за зъби. Поставете го в тава, а около него разпределете останалата плънка. С остър нож направете няколко разреза по горната част на рибата и поставете в тях резени лимон. Полейте с малко олио и печете в загрята на 180* фурна около час, като периодично наливате по малко от бульона. Гозбата не трябва да има много сос, пълнежът трябва "да остане на мазнинка".
* Непременно оставете шарана да отдъхне за половин час преди да го поднесете. Да ви е сладко!
*** За да не залепва рибата на дъното на тавата може да наредите няколко лозови клонки, върху които да го поставите. Ако не може да намерите такива ползвайте дървени шишчета. За да не прегаря кожата може за покриете рибата с алуминиево фолио през първите 20-30 минути от печенето. Ако харесвате по-силни на аромат подправки добавете девесил към пълнежа.
Няма коментари:
Публикуване на коментар