Понякога наистина човек не знае какво да каже,
как да се изрази възможно най-добре и най-точно. Правилно казват
хората, че думите не винаги стигат. И с мен е така сега.
Нямате
представа каква беше изненадата ми, когато видях голяма част от
блоговото кулинарно пространство да честити личния ми празник. Толкова
много хора бяха написали постове, бяха сготвили някоя моя рецепта и
написали мили послания. Продържавам да ги откривам, със сигурност не съм
прочела всички.
Е, как да се изразя в този момент? Стига ли да им кажа
едно Благодаря? Много трогващ жест беше от страна на всички, признавам,
че си поревах от сърце. Ей така, търкаляха ми се сълзите по бузите.
Когато срещнеш топлината и обичта няма друга по-адекватна реакция и не
се срамувам да си призная, че плаках. Ама много плаках.
Искам от цялата
си душа да благодаря на Тики, Гери, Дани, другото ми Дани, Драго, Ева,
Зори, Мъхчето, Траяна, Мими, Алекс, Роси, Ина, Наталка, Мария, Ани, Ивана,
Краси, Зоки, Ирма, Диани, Нейзи за огромната топлина, с която ме
заляха. Стоплиха ме, усмихнаха ме, нищо, че през сълзи. Накараха ме да
се почувствам обичана и много щастлива. Може би пропускам някое име,
надявам се да не ми се сърдите за това.
Обичам ви, мили приятели и ви
желая да бъдете винаги с такива огромни сърца. Да имате много приятели,
да сте обичани и щастливи. Благодаря ви още веднъж!
.