четвъртък, 30 август 2012 г.

Саламура от Черни Вит



Тази публикаци ще е малко по-различна от другите в този блог. Знаете, че рядко пиша нещо друго, освен рецепти. Но много ми се иска да ви запозная с една рибена чорба, толкова различна от всички други, които аз съм опитвала. И много, много вкусна. Известната Тетевенска саламура не е откритие за вас, чорбата е много популярна и обичана не само от тетевенци, а и от всички, които са я вкусили. Пиша ви това, не защото е нещо нечувано и невиждано, а защото е регионално, истинско и много българско.

Имах щастието да гостувам на фолклорния фестивал в с.Черни Вит в края на август. Моите домакини Цецо и Цонка ме зарадваха с тази Саламура. Чорбата, която виждате е сготвена от Цонка, аз само направих няколко снимчици. Това е първата и може би последната храна  в този блог, която не е сготвена от мен. Затова и няма да напиша съдържанието на рецептата както обикновено, а както ми я разказа Цонето.

Я кои са Цонка и Цецо? О, знаете ги много добре! Защото няма кулинар и изобщо човек, който обича качествената храна и да не е чувал за Зеленото сирене от Черни Вит. Един изключителен български продукт, абсолютно уникален! Продукт, който среща невероятни трудности по пътя на лицензирането си. Продукт, който стана известен благодарение не на нас, българите, а на международната организация Slow Food. Сирене, което накара експерти от цял свят да обърнат глава към родината ни и да се влюбят в природата и храната ни. Много има написано по този въпрос и лесно ще откриете информация. Пожелавам на всички ви да имате възможността да опитате зеленото сирене от Черни Вит и да се гордеете, че сме конкурентно способни на най-изисканите френски сирена. А на Цонка и Цецо нека пожелаем успех с борбата, защото наистина е битка.






Тук може да погледнете как Цецо прави този еликсир. Прочетете няколко думи, но наистина има много написано ...

А сега да минем към Саламура от Черни Вит. Ще се опитам да предам думите на Цонка съвсем дословно. А ако нещо съм сбъркала или пропуснала после ще го поправя, след като тя го прочете.

За саламурата е нужна прясна речна риба. Задължително е да има пъстърва, а останалите риби може да са други. В тази Саламура има пъстърва и мряна. Рибата се почиства от вътрешностите и обилно се насолява. Както отвън, така и вътре рибната кухина се напълва с морска сол. Цонето казва "да не се яде от сол, да се осоли като за солена риба". Рибата престоява със солта поне 12 часа.

В тенджера се кипват две части вода и една част намачкани белени домати от консерва. Изрично ми каза, че с пресни домати не става същата. Доматите трябва да са консервирани. Тази смес се оставя да поври малко. Количествата се преценят спрямо това, с колко риба разполагате.

Докато ври водата с доматите, солената риба, без да се маха солта се изпича на жар. След изпичането се остъргва по-голямата част от солта по нея, и предполагам с помощтта на щипка се хваща и още вряла, вряла се топва в доматите и водата. Както казва моята приятелка "да чуеш, че прави фъсссс ... " След това се изважда  в чиния, почиства се от костите и накъсва на парченца. Кожата не се маха, а по-малките рибки може да се пуснат  и целички.

По същият начин на жарта се опукват няколко люти чушлета, но кой колкото лютичко обича. И те се топват в чорбата да направят "фъссс" и после се нарязват на парченца.

Рибата и чушките се прибавят към доматите и всичко се оставя да покъкри около 20 - 30 минути. Накрая се нарязват няколко скилидки чесън на резенчета, малко копър по желание и всичко се подправя с оцет на вкус. Чорбата трябва да е достатъчно солена и кисела. Затова, предполагам  се казва Саламура. Друго няма, нито лук, нито зеленчуци, нито олио.

Чорбата е вкусна и студена, и топла. Беше вълшебно мезе за великолепната отлежала крушова ракия на Цецо, а на другата сутрин се превърна в ... необходима и животоспасяваща закуска.

Благодаря от сърце на Цонка и Цецо за преживяното, надявам се да ви хареса тяхната Саламура и да ви е сладко!







.

13 коментара:

  1. това зелено сирене само го слушам и гледам. И сигурно то ще ме заведе в Черни вит :))
    Чудна е саламурата, гледах я няколко пъти в Полуостровът на Валери, но така и ще си остана с гледането. Ти поне си фен на рибните супи. А у нас ще ме изгонят балабар със супата :))

    ОтговорИзтриване
  2. Страхотна е тази супа. Просто се чудя каква маневра да направя, че да си я сготвя.
    А това зелено сирене ми взе ума.
    Май всички пътища водят не към Рим, а към Черни Вит.

    ОтговорИзтриване
  3. Сега чувам и за Черни Вит и за зеленото сирене и за саламурената супа и то благодарение на теб Йоли.
    Хубаво е че подобно нещо се е родило в БГ и аз ще се радвам ако тези хорица минат по транливата ни бюрокрация и продукта им да бъде признат!

    ОтговорИзтриване
  4. Риба на чорба не мога да ям, да ме убият, Йоли. Но пък ми беше много интересно да науча за зеленото сирене. Бях чувала, но подробности не знаех. Благодаря ти за инфото, което пък ме провокира да се разтършувам повече и така попаднах на друго едно видео, показващо пъвоизточника на днешното зелено сирене - баба Неда и дядо Кольо, двама старци живеещи високо в планината, над село Черни Вит.
    Тук е видеото, много е интересно.
    Поздрави и целувки, мила!

    ОтговорИзтриване
  5. Има невероятни местенца в България, които заслужават специално внимание.Това е едно от тях.Дано успеят хората там да се преборят с всички безумия.Много ми се ще и не напразно пуснах този пост.Искам всичките ми читатели да знаят какво се случва в Черни Вит.Благодаря ви много!

    ОтговорИзтриване
  6. Знам го Ирме.Самият Цецо открива при тях за първи път това сирене.На 1800м високо в планината.Като отшелници,само те двамата и козите и овцете.Оттам тръгва цялата история.Цецо взима единственото миниатюрно парченце зелено сирене от тях и го представят на шефа на Слоу Фуд,италианеца.Два часа само го гледал и мирасал... и полудял по него.И не напразно.Имах щастието да го опитам и на Тела Мадре Балкани и сега в Черни Вит.Изключително е .Много се радвам,че си се заинтересувала мила.Това е и моят апел към истинките ценители на хубавата храна.

    ОтговорИзтриване
  7. Този коментар бе премахнат от автора.

    ОтговорИзтриване
  8. Мисля, че интернет предлага чудесни възможности за хора от близо и далеч да опознаят страната си, храната си, а защо не и себе си. Така че според мен няма защо да се притесняваш, че публикуваш снимки на ядене, което не е сготвено от самата теб. Наопаки! "Саламурата" и тази новина за българското зелено сирене е едно от най-ангажиращите неща, които съм чела в блога (след Ропотамо). Рецептите далеч не са всичко! Това, което ни кара да ги готвим и четем е по различно от мерки и теглилки. Като например, хората и... зеленото сирене от Черни Вит. Благодаря за написаното!

    ОтговорИзтриване
  9. Мама Загубена, ще падна на името!Много е сладко.

    Първо,много ти се извинявам,че погрешно изтрих коментара ти.Затова сега копирам текста му от пощата ми...добре,че поне от там не го изтрих ... и го пускам тук заедно с отговора ми.Извинявай още веднъж,неволно беше.

    Мисля, че интернет предлага чудесни възможности за хора от близо и далеч да опознаят страната си, храната си, а защо не и себе си. Така че според мен няма защо да се притесняваш, че публикуваш снимки на ядене, което не е сготвено от самата теб. Наопаки! този репортаж за българското зелено сирене е едно от най-ангажиращите неща, които съм чела в блога (след Ропотамо). Рецептите далеч не са всичко! Това, което ни кара да ги готвим и четем е по различно от мерки и теглилки. Като например, зелено сирене от Черни Вит. Благодаря за написаното!

    И сега да ти отговоря.Наистина нета предлага какво ли не,понякога и истински хубави неща.Рядко пиша подобни постове,защото още в началото реших този блог да бъде най-обикновена готварска книга.А в такава няма място за лични емоции,преживявание и чувства.Поне аз смятам,че на тези неща не им е тук мястото.Има чудесни блогове с впечатляващи истории,но тук наистина всичко си е само една готварска виртуална книга.Като реши човек да потърси някоя рецепта, да може да я намери лесно,да я види и прочете без да се разводняват нещата излишно.За Ропотамо толкова ме болеше и боли,че ми идваше да крещя,затова го споделих и тук.А Черни Вит с прекрасните си хора и сирене заслужават малко повече популярност по отношение от самите нас.Много се радвам,че ти хареса тяхната история.Благодаря ти за окуражителните думи и още веднъж ме извини за изтрития коментар.

    ОтговорИзтриване
  10. Коментара си го изтрих аз, защото не беше достатъчно точен, но виждам, че втората редакция нещо не можах да я публикувам или пак си я изтрих, този път по погрешка. Отговарям на името си! Но както и да е! Благодаря за отговора. Когато някой прави нещо с цялото си сърце, не може да избегне да не се види сърцето му. А то си личи дори когато четеш колко грама брашно да сложиш. Удоволствие е когато човек намери хора!
    По отношение на блога, той си е точно такъв, от къвто жените имаме нужда - раз, два, просто и край! Моят, например е личен и е само за приятели, но то е защото аз имах нужда да е такъв. Може би защото приятели те ми са много далеч... Ако искаш да продължим разговора, трябва да сменим полето на действие. :)

    ОтговорИзтриване
  11. Ох,успокоих се,че не съм сгафила.Така е,права си,трябва да сменим полето на действие.Не му е мястата тук.Обади се,ако искаш на личната ми поща.Ще ми е много драго.И много обичам Испания.Имам страхотни спомени там ... как яко се живее там .. леле... !!!

    ОтговорИзтриване
  12. О преди 2 год. доста трудно намерихме селцето за въпросното сиренце но си струваше , уникално е.Имам един въпрос , дали някой има рецептата за супа " La Mer " която приготвят в нордзее даже не съм и сигурна дали така се казва прилича на буябес или е на тази основа .

    ОтговорИзтриване
  13. Много се радвам,че сте видели това прекрасно балканско местенце.Наистина си струва.Незнам за тази супа,ще се поразтърся.Сигурна съм,че ще е прекрасна.Ако някай знае,моля,нека я напише.Благодаря предварително.

    ОтговорИзтриване