Лавандулови бисквити 2

Мога да кажа, че с пресни лавандулови цветове бисквитите са много по-ароматни, отколкото със сушени. Направих ги само с белтък, а не с цяло яйце, за да не се промени цвета на тестото. Поради същата причина бих препоръчала да печете на по-долно ниво на фурната. Така бисквитите ще запазят свежите си цветове и няма да потъмнеят отгоре. По-голямото количество нишесте ги прави много по-фини и крехки, отколкото ако са само с брашно. Опитайте!

Продукти за около 40 бисквити:

125 г меко масло
80 г пудра захар
1 белтък
2 с.л. свежи лавандулови цветове
100 г бяло пшеничено натурално нишесте
около 150 г брашно
1/4 ч.л. бакпулвер
лилава сладкарска боя

Приготвяне:

* Разбъркайте маслото и пудрата захар. Добавете белтъка и лавандуловите цветове. Сипете нишестето и отново разбъркайте. Ще получите гладък крем.

* Разпределете крема в две купички. Във всяка сложете по малко лилава боя, като нюансирате според това, как на вас ще ви хареса наситеността на цветовете. Разбъркайте крема, за да може боята добре да се разтвори.Смесете брашното с бакпулвера и го разпределете в купичките. Първо разбъркайте с вилица, за да направите маслени трохи. Едва след това преценете, дали е нужно да сложите още малко брашно. Тестото трябва са стане меко и да не лепне. Ако сте сложили повече брашно капнете малко студена вода и омесете.

* Ще се отклоня за момент от рецептата, за да ви кажа, защо реших да процедирам по този начин, като разделя тестото на части преди да е окончателно измесено. Масленото тесто е много капризно. Не търпи дълго да се обработва, особено с ръце. От топлината им започва да се отделя маслото от водата и тестото се пресича. Става твърдо и ронливо. Ако бях разделила на две части готовото тесто и след това да прибавя боята щеше да се наложи да го меся допълнително, докато получа равен цвят. Достраша ме да го направя именно поради причините, които споменах. Предпочетох да го разделя на части, докато е още кремообразно, оцветих го и после го доизмесих, като прибавях постепенно брашното. Затова не съм посочила абсолютно точна мярка за количеството брашно. Не ви е нужна. Доверете се на ръцете си. Те сами ще усетят, кога тестото е готово. Завийте готовото тесто в найлоново фолио и го оставете в хладилника за 20-30 минути.

* Разточете по отделно двете теста и с формички изрежете бисквити по ваш избор. Подредете ги в тава, покрита с хартия за печене. Загрейте фурната на 170* и ги изпечете около 12-15 минути. Да ви е сладко!

Тарама хайвер

Още в първата публикация, в която ви представих пасатора Philips Avance обещах, че ще направя тарама хайвер и ще напиша рецептата. Всъщност никога не съм го правила по точни пропорции на продуктите, а така, както го правеше баба и днес майка ми - "на око". За да нямате трудности, ще се опитам да напиша по-прецизно рецептата откъм количествата на продуктите.

   Използвах три от приставките на пасатора, за да стане хайвера максимално гладък  и пухкав.

Ето и самата рецепта:

Продукти:

1 пълна с.л. шаранов тарама хайвер ( около 40г )
1 малка главичка нарязан лук
средата на 1 дебела филия бял хляб
300 мл слънчогледово олио
лимонов сок на вкус




Приготвяне:

* Сложете в малката приставка за рязане на пасатора Philips Avance хайвера и лука. Налейте съвсем малко олио и смелете фино като натиснете докрай бутона Speed Touch.






* Накиснете хляба във вода и след като омекне го изстискайте много добре. Сложете го в купа и прибавете хайвера и лука. С пасатора смелете всичко докато получите гладка каша. Целта е да се усещат колкото се може по-малко неразпукани зрънца хайвер и трохи хляб.
* С телената бъркалка на пасатора Philips Avance започнете да разбивате хайвера, като на тънка струйка непрекъснато прибавяте мазнината. Наистина трябва да я прибавяте внимателно за да не се пресече хайвера. Разбивайте на по-ниски обороти като контролирате скоростта, натискайки по-леко бутона Speed Touch. Бъркайте докато хайвера поеме цялата мазнина. Овкусете с лимонов сок и сервирайте с препечени филийки. Да ви е сладко!





 Ако искате да се разхладите в горещите следобеди, вижте една рецепта за сладолед, който направих с пасатора Philips Avance.

Мраморен октопод с ментов дресинг

Предлагам ви една закачка с октопод, която съм убедена, че би спечелила овациите и на най-капризните ви гости. Приготвя се изключително лесно, а резултатът е впечатляващ като визия. Подготвен по този начин, октоподът може да се използва в различни ястия. Вариантите наистина са много и е само въпрос на въображение и личен вкус, как точно ще решите да го приготвите. Аз избрах семпъл вариант за студено предястие. Приготвих го от средни на големина октоподи, около 300-400 г всеки от тях. Преди да видите рецептата, нека кажа няколко думи за октопода.
Октоподът е главоного, което има скъсено тяло и уста, оградена от осем пипала, снабдени с голямо количество смукала от вътрешната страна. Пипалата достигат дължина до 4 метра, а тялото може да достигне до тегло 100 кг.
Цветът му е от розов до кафяво-сив. Когато е сготвен варира в широки граници, но най-често е бял или пурпурен. Месото на октопода е жилаво и трудно за дъвчене, затова е нужна подходяща термична обработка. Той е с умерен или лек аромат. Всички части на октопода могат да се консумират, с изключение на очите, областта около устата и вътрешностите. Може да се яде суров, пържен, във фритюрник, задушен, варен или маринован. При стари или по-големи октоподи се препоръчва кулинарната обработка да е по-продължителна, докато при малките екземпляри времето за приготвяне трябва да е значително по-кратко.
Ако октоподът се приготви правилно, той може да достави невероятно удоволствие на сетивата. Поради тази причина той е любима храна на много места по света, особено в Източна Азия и Средиземноморието. Готвачите от различни точки по света имат свои собствени начини за приготвяне на морския деликатес. В Гърция например бият октоподите в крайбрежните скали или дори ги пускат в центрофугата на пералнята. Освен това го сушат на слънце като пране. Гърците го консумират термично обработен, той е чудесно мезе за узото.
В Испания препоръчват октоподът да се потопи във вряща вода три пъти, след което да се свари в медна тенджера. Италианските готвачи варят октоподите с коркови тапи от бяло вино, а японците ги обтриват със сол и нарязват месото под най-различни ъгли. Всички тези методи са успешни, но много е важно октоподът да се вари на бавен огън. Изберете сами начина на обработка и се насладете на рецептата, която ви предлагам днес.  
   

Продукти за 4 порции:

2 малки октопода
стрък целина
1 морков
1 дафинов лист
кората на 1 лимон
сол на вкус

дресинг:

4-5 стръка мента
4-5 с.л. зехтин
сок от 1/2 лимон
сол на вкус

За гарниране:

чери домати
зелени маслини
черен хайвер

Приготвяне:

* В тенджера кипнете подсолена вода заедно с целината, моркова, дафиновия лист и лимоновата кора. Пуснете във врящата вода октоподите и варете до омекване. Лесно може да проверите готовността на месото като го прободете с върха на нож в най-дебелата част на пипалата. Ножът трябва да влиза в октопода без съпротивление.

* Извадете октоподите и докато са още горещи ги сложете в малка тавичка. Затиснете ги с чиния и сложете тежест отгоре за да може максимално добре да се пресоват. След като се охладят ги приберете в хладилника и ги оставете да престоят 1 нощ за да се желират  и споят.

* Стрийте в хаванче всички съставки за дресинга.

* Сервирайте октопода нарязан на кубчета, полят с ментов дресинг и гарниран с домати, маслини и хайвер. Да ви е сладко!