Баклавата на баба

У дома за всяка Нова година се правеше баклава. Много хора я приготвят за Коледа, но в нашето семейство традиционната баклава се хапваше на Нова година. Разбира се, правеше я баба ми. Като беше по-млада сама си точеше корите, а като поостаря ползваше готови. Правеше различна на вид баклава, но на вкус винаги беше една и съща. Татко обичаше саралия, мама предпочиташе класическата наложена баклава, нарязана на малки ромбове. А на мен най-много ми харесваха тези охлювчета. Тази баклава баба наричаше "Улорто". До ден днешен се чудя откъде дойде тази дума, търсила съм в Интернет поне нещо сходно, но никъде нищо не открих. Може и аз грешно да съм запомнила, но това са спомените ми. Предполагах, че е нещо гръцко, тъй като този вид баклава се правеше от целия ни гръцки род по дядова линия. Един приятел вчера каза, че "Улуорта" означава открито, пред очите на всички. Но най-вероятното обяснение е, че баба ми явно е произнасяла грешно думата "Рулото". От нея често можеха да се чуят смешни думи, особено, ако бяха по-сложни за произнасяне, нови или чужди. Всъщност, няма никакво значение. Най-хубавото от всичко е, че благодарение на тези ми спомени сега целия ми род нарича тази баклава Улорто. Просто си я кръстихме с това име, само наше си е.
Години не бях правила тези вкусни охлювчета, но братовчедка ми Венци ме запали наново. Истината е, че тя прави Улорто по-вкусно и от баба. Венци има няколко тайни трика, за да стане баклавата наистина неустоима и днес ще ги споделя с вас. Четири са важните неща - много масло, много орехи, температура на сиропа и специално печене. Ето какво ви е нужно.

Продукти:

500 г фини кори за баница
250 г стопено масло
400 г по-едро смлени орехи

сироп:

600 мл вода
800 г захар
кора и сок от 1 лимон
ванилия

Приготвяне:

* Напластете една върху друга три кори за баница, като леко ги намажете помежду им с малко от маслото. Поръсете обилно с орехи и завийте на стегнато руло откъм късата страна. По този начин приготвяте останалите кори.

* С остър нож нарежете рулата на еднакви парчета около 4 см. Подредете ги в тава плътно едно до друго с разрязана част нагоре. Все пак големината на охлювчетата зависи от тавата, в която ще изпечете баклавата. Трябва да са 1 см под ръба на тавата, а не догоре.

 

* Полейте равномерно баклавата с останалото масло. Изпечете я около 1 час в загрята на 150* фурна с вентилатор. Печенето е от съществено значение, не го подценявайте. Баклавата се пече и изсушава много равномерно при по-ниска температура. Така става равномерно златиста, хрупкава и запазва целостта си след сиропиране. Никой не обича разкашена баклава, нали? И така, оставете изпечената баклава да изстине напълно.

* Сварете за 12-15 минути на среден огън сироп от захарта, водата, лимоновия сок и кора и ванилията. Оставете сиропа да се охлади до топло, след което извадете лимоновите кори. (Температурата на сиропа е също важна, не заливайте студената баклава с врял сироп, за да не омекне прекалено). Залейте баклавата с топлия сироп и я покрийте с чисти кърпи. Оставете я да престои поне един ден, за да се сиропира добре. Да ви е сладко!

*** Преди години познавах един турчин, който имаше турска сладкарница в София. Веднъж ме попита, дали знам защо турската баклава е на малки хапки. Отговорих, че е така, защото баклавата е сладък десерт и ако парчетата са големи на човек сладостта му идва в повече. Но не било това. Баклавата се прави на малки парчета колкото хапка, за да се лапне наведнъж. И в никакъв случай не трябва веднага да се сдъвче. Трябва да притиснеш с език парченцето към небцето си и да усетиш как потича сиропа. Крехките хрупкави корички се разтапят, нахлува ароматът на масло и всичките ти сетива са наградени с нещо изумително вкусно. Ето затова баклавата се прави на хапки, но е и много важен начина на хапване. Това научих от този човек и повярвайте ми, винаги така ям баклава. Една малка хапка вкусна експлозия, която затваря очи.

Ще си позволя да цитирам съвсем дословно читателка на сайта, която написа като коментар "А именно-как точно се поставя късчето баклава в устата? Правилният начин според турските майстори на този десерт е да се вземе парченцето и да се постави в устата наобратно-долната, напоена с повече сироп част да отиде към небцето. Така, когато стиснеш по естествен за дъвкателния процес начин устата, сиропът се стича недолу и напоява цялото парченце". Плами, благодаря ти за тези думи! Допринасяш наистина много, за да може удоволствието от този вкусен десерт да е още по-голямо! Опитайте и вие, скъпи читатели.