Портокалов конфитюр

Зимата е чудесен сезон да приготвим конфитюр от портокали. Плодовете са сладки, ароматни и сочни. У дома преди се правеше само сладко от портокалови корички, но е разбираемо. Цитрусите бяха скъпи, продаваха се рядко и щеше да е кощунство, ако ги направим на конфитюр. За радост днес не е така. Портокали има в изобилие и цените са по джоба на всеки. Конфитюрът е изключително вкусен и ароматен и заслужава да му отдадете заслужено внимание. Освен това е безценна добавка към различни кремове, сосове и маринати.С него се приготвят чудесни бисквити и различни сладкиши и торти. Тук може да погледнете рецепта за портокалови палачинки. Поднесени с този конфитюр са просто неустоими!

Продукти:

500 г филетирани портокали
300 г захар
нястъргана кора от 1 портокал
сок от 1/2 лимон

Приготвяне:

* В блендер смелете половината от портокалите на пюре. Сипете го в тенджера. Добавете целите портокалови резенчета и останалите продукти. На среден огън сварете конфитюр до желана от вас гъстота. Проверявайте готовността като капнете малко от конфитюра на ръба на порцеланова чинийка. Капката не трябва да се разлива. Сипете конфитюра в буркани  докато е съвсем горещ  и затворете. Обърнете бурканите с капачките надолу до изстиване. Това беше. Да ви е сладко!

*** И още един бърз вариант. В тенджера сложете 350 г филетирани портокали, настъргана кора от 1 портокал, сок от 1/2 лимон и 175 г захар, предварително смесена със 7 г ябълков пектин. Варете 6-7 минути, след което сипете в буркани. Ако нямате пектин може да направите конфитюра с желираща захар. Но все пак нека спомена, че конфитюрът сварен без пектин е много по-вкусен и качествен.

Кокосови кифлички

Ако обичате кокос. няма как да останете безразлични към тези кифлички.  Нежни, ароматни и много вкусни, а леко топли са повече от изкусителни. От цялата доза се получават около 50 малки кифлички, оформени като охлювчета. Никак не са малко, затова може да направите половината. Тестото е подходящо и за други сладки пълнежи.

Продукти:

Тесто:

200 мл затоплено прясно мляко
1 пакетче суха мая
60 г захар
1/2 ч.л. сол
2 яйца
80 г стопено и охладено масло
ванилия
500 г брашно

Пълнеж:

200 г кокосови стърготини
60 г захар
1 яйце
200 мл кокосово мляко

Глазура:

250 г пудра захар
2-3 с.л. ром, лимонов сок или друга течност по желание

Приготвяне:

* За тестото разтворете маята в млякото. Прибавете захарта, солта, яйцата, маслото и ванилията. Разбъркайте добре. На части прибавете брашното и омесете меко, леко лепкаво тесто. Може да направите всичко това с миксер, като използвате спираловидните бъркалки или с кухненски робот. Не добавяйте повече брашно, дори и тестото да лепне. Покрийте купата с найлоново фолио и я оставете на топло за 30 минути. Не е нужно тестото да втасва напълно.

* В купа разбъркайте всички продукти за пълнежа и също го оставете да отпочине за 30 минути, за да може кокоса да поеме цялата течност. След това разделете пълнежа на четири.

* Разделете и тестото на четири части. Всяка разточете на тънък правоъгълник с дебелина около 3-4 мм, като поръсвате работния плот и тестото с малко брашно. Разпределете пълнежа, като го намажете равномерно върху тестото. Завийте на руло, а след това нарежете на парчета около 3 см. По този начин направете цялото тесто. Подредете парчетата като охлюви в тава, покрита с хартия за печене. Оставете ги за 20-30 минути.

* Загрейте фурната на 180* с вентилатор. Изпечете кифличките за около 15 минути или докато порозовеят апетитно.

* За глазурата разбъркайте пудрата захар и рома. Нанесете я с четка или лъжичка върху топлите кифлички. Да ви е сладко!

Говеждо рагу с лазаня от полента

Първият брой на списание "Genuss" за 2021 година представя кухнята на Южен Тирол. Има много интересни рецепти, част от които съм решила да приготвя и споделя с вас. Кухнята на този красив район е повлияна от Италия, като същевременно е смесена с традиционните алпийски и немски гозби. За мен това означава, че е интересна и вкусна. Първото ястие, което опитах е еленско рагу с гарнитура спаначена лазаня от полента. Тъй като нямам дивеч го сготвих с говеждо, защото смятам, че най-много би се доближило до еленско или сърнешко месо. Но ако вие имате възможност да опитате гозбата с дивечово месо, не се колебайте. Много е вкусна и заслужава внимание.

Продукти за рагуто:

1 кг говеждо месо за готвене (най-подходящо е врат, гърди или плешка)
сол и черен пипер на вкус
2 с.л. олио
1 с.л. масло
1 глава лук
1 морков
1/2 стрък праз
резен глава целина или един корен пащърнак
1 с.л. доматено пюре
250 мл сухо червено вино
250 мл говежди бульон
1-2 с.л. сладко от червени плодове или 50 мл десертно вино (шери, порто и др.)
1-2 дафинови листа
4-5 зърна хвойна
1 ч.л. зърна черен пипер
2 ч.л. суха мащерка

Продукти за полентата:

500 мл прясно мляко
20 г масло
125 г царевичен грис за качамак
50 г настърган на ситно пармезан
1 жълтък
1/4 ч.л. настъргано индийско орехче
сол на вкус

пълнеж:

40 г масло
300 г печурки на резенчета
1 скилидка счукан чесън
1/2 глава ситно нарязан лук
500 г пресен спанак на едро
сол и черен пипер на вкус

Продукти за бешамела:

2 с.л. брашно
2 с.л. масло
300 мл горещо прясно мляко
1/4 ч.л. настъргано индийско орехче
70 г настърган на ситно пармезан
сол на вкус

Приготвяне:

* За рагуто нарежете месото на едри хапки. Посолете, поръсете с черен пипер и запържете в олиото и маслото. Извадете го в чиния.

* Нарежете всички зеленчуци на едро. Сложете ги в мазнината от пърженето на месото и ги задушете, докато малко намалят обема си. Прибавете доматеното пюре, виното, бульона, сладкото и подправките. След като зеленчуците поврат няколко минути добавете месото. Захлупете и гответе на бавен огън 2 часа или докато говеждото напълно омекне.

* Отново извадете месото в чиния. Прецедете соса. Зеленчуците и подправките са си свършили работата и повече не са нужни. Редуцирайте соса до желана от вас гъстота. Посолете. Ако искате повече сос като количество не го редуцирайте много, а сгъстете с 1-2 ч.л. нишесте, размито в малко вода. Върнете месото в соса.

* За полентата кипнете млякото и маслото. На тънка струйка сипете царевичния грис, като непрекъснато бъркате. Гответе на бавен огън. След като качамакът се сгъсти махнете от котлона и прибавете пармезана, индийското орехче и жълтъка. Разбъркайте, докато сиренето се стопи и чак тогава посолете.

* Изсипете горещата полента върху дъска, покрита с хартия за печене. Покрийте с друг лист хартия и разточете с точилка на тънък пласт с дебелина около 0,5 см. Махнете горния лист хартия и изрежете краищата, като придадете правоъгълна форма. Оставете полентата добре да изстине, след което я нарежете на ленти.

* За пълнежа задушете в маслото гъбите, лука и чесъна. Прибавете спанака, гответе за кратко, колкото да намали обема си и подправете със сол и черен пипер. Ако желаете може да приготвите гъбите и спанака поотделно.

* За бешамела направете светла запръжка от маслото и брашното. Наведнъж налейте горещото мляко и разбъркайте енергично. Гответе соса няколко минути на много слаб огън. Махнете от котлона и добавете пармезана и индийското орехче. След като сиренето се стопи посолете на вкус.

* Наредете полентата като лазаня. Спрямо лентите, които сте нарязали подберете подходящ съд. На мен ми се стори най-удачно да ползвам правоъгълна форма за кекс или някаква друга за терин. Покрийте формата с хартия за печене и поставете една лента качамак. Намажете с бешамел, сложете малко от пълнежа и покрийте с втора лента. По този начин наредете лазанята, докато свършат продуктите. Сами решете колко пласта искате да бъде. Изпечете гарнитурата в предварително загрята на 180* фурна с вентилатор за около 40 минути. Охладете непременно изпечената полента до топло и я нарежете на парчета. Ако я нарежете гореща има опасност да се разпадне и изгуби добрата си форма.

* Дълга рецепта с много обяснения, но си заслужава. Това е празнично ястие, което изисква внимание и търпение. Сервирайте късчетата месо поляти с ароматния сос и гарнитура резен лазаня. Да ви е сладко и не забравяйте, че идеалното допълнение за съвършена наслада е чаша добро червено вино!

Пъстърва с хрянов сос

Лечебните свойства на хряна са толкова много, че ми е трудно да ги изброя. От векове се ползва в народната медицина на много народи. Тук има една чудесна статия, където може да прочетете интересни неща за чудодейния корен. Аз ще кажа няколко думи за кулинарното му приложение. Чудесно пасва към студено говеждо или свинско месо, различни видове шунка, варен език, пача, риба и яйца. Незаменим е в туршиите, киселото зеле, а често се слага и в различни конфитюри. Ползва се само в прясно състояние, тъй като сушен изгубва аромата и лютивината си. По тази причина не се подлага и на термична обработка, а се добавя съвсем накрая към вече сготвените ястия. След като се настърже, хрянът се залива веднага с нещо кисело (оцет, лимонов сок, бяло вино), защото бързо потъмнява и буквално изветрява. Така може да го съхраните дълго време в хладилник. Също може да добавите настърган хрян към сметана или кисело мляко.
Днес готова паста от хрян може да се купи навсякъде. Това се е чисто облекчение, тъй като не се налага сами да го стържем. А стърженето на хрян е не само трудоемко, а и неприятно. Както знаете, когато хрянът се реже или стърже много люти и това дразни очите и синусите. Лично аз правя това под аспиратора. Чувала съм, че някои го стържат с очила или на двора.
Днес ви предлагам пъстърва със сос от хрян, приготвен от готова паста. Все пак, ако искате да си направите сами бурканче с вкусен хрян, ето една чудесна рецепта.

Продукти за 4 порции:

600 г пъстърва филе с кожа
2 с.л. масло
1 с.л. олио
сол и черен пипер на вкус
20 г запечени натрошени бадеми или бадеми на люспи

сос:

1 шалот или 1/2 глава лук
1-2 скилидки чесън
40 г масло
150 мл бяло сухо вино
настъргана кора от 1/2 лимон
1 ч.л. суха мащерка
200 мл течна пълномаслена сметана
1 с.л. хрянова паста
сол и черен пипер на вкус

Приготвяне:

* Започнете със соса. Нарежете много ситно лука и чесъна. Сложете ги в малка тенджерка и добавете маслото. Захлупете и гответе на бавен огън, докато всичко се задуши и омекне добре. Отхлупете и налейте виното. Усилете огъня и кипнете за 1-2 минути, за да се изпари остротата на алкохола. Прибавете лимоновата кора, мащерката и сметаната. Варете соса без капак, за да се редуцира и сгъсти. Накрая сложете хряновата паста и подправете със сол и черен пипер. Може да приготвите соса предварително и да го затоплите преди сервиране. Ако искате фин сос го прецедете.

* Посолете рибените филета и поръсете с черен пипер. В тиган загрейте маслото и олиото. На среден огън изпържете рибата първо откъм страната на кожата, докато стане хрупкава и златиста. Обърнете и изпържете и от другата страна, но кратко, за да не се изсушава месото. Сервирайте пъстървата с топъл хрянов сос и запечени бадеми. За гарнитура подхождат варени, сотирани в масло или задушени на пара зеленчуци. Да ви е сладко!

Кокосови бадеми

Като допълнение към вашето новогодишно шампанско бих искала да ви предложа тези изключително вкусни бадеми на Патрик Розентал. Приготвят се много лесно, трайността им е голяма и просто не може да спрете да ги хапвате. Тук може да видите рецептата за захаросани бадеми.

Продукти:

200 г предварително запечени белени бадеми
150 г стопен бял шоколад
100 г кокосови стърготини
50 г пудра захар
ванилия

Приготвяне:

* Сипете бадемите в стопения шоколад и добре разбъркайте.

* Смесете кокоса, захарта и ванилията. Прибавете ги към бадемите и отново разбъркайте, за да може всичко добре да полепне по ядките.

* Изсипете ги върху хартия за печене. Ако има залепени един към друг бадеми ги отделете с пръсти. Оставете ги, докато шоколадът се стегне. Съхранявайте в кутия, буркан или просто ги сипете в купичка. Да ви е сладко и наздраве!

Баклавата на баба

У дома за всяка Нова година се правеше баклава. Много хора я приготвят за Коледа, но в нашето семейство традиционната баклава се хапваше на Нова година. Разбира се, правеше я баба ми. Като беше по-млада сама си точеше корите, а като поостаря ползваше готови. Правеше различна на вид баклава, но на вкус винаги беше една и съща. Татко обичаше саралия, мама предпочиташе класическата наложена баклава, нарязана на малки ромбове. А на мен най-много ми харесваха тези охлювчета. Тази баклава баба наричаше "Улорто". До ден днешен се чудя откъде дойде тази дума, търсила съм в Интернет поне нещо сходно, но никъде нищо не открих. Може и аз грешно да съм запомнила, но това са спомените ми. Предполагах, че е нещо гръцко, тъй като този вид баклава се правеше от целия ни гръцки род по дядова линия. Един приятел вчера каза, че "Улуорта" означава открито, пред очите на всички. Но най-вероятното обяснение е, че баба ми явно е произнасяла грешно думата "Рулото". От нея често можеха да се чуят смешни думи, особено, ако бяха по-сложни за произнасяне, нови или чужди. Всъщност, няма никакво значение. Най-хубавото от всичко е, че благодарение на тези ми спомени сега целия ми род нарича тази баклава Улорто. Просто си я кръстихме с това име, само наше си е.
Години не бях правила тези вкусни охлювчета, но братовчедка ми Венци ме запали наново. Истината е, че тя прави Улорто по-вкусно и от баба. Венци има няколко тайни трика, за да стане баклавата наистина неустоима и днес ще ги споделя с вас. Четири са важните неща - много масло, много орехи, температура на сиропа и специално печене. Ето какво ви е нужно.

Продукти:

500 г фини кори за баница
250 г стопено масло
400 г по-едро смлени орехи

сироп:

600 мл вода
800 г захар
кора и сок от 1 лимон
ванилия

Приготвяне:

* Напластете една върху друга три кори за баница, като леко ги намажете помежду им с малко от маслото. Поръсете обилно с орехи и завийте на стегнато руло откъм късата страна. По този начин приготвяте останалите кори.

* С остър нож нарежете рулата на еднакви парчета около 4 см. Подредете ги в тава плътно едно до друго с разрязана част нагоре. Все пак големината на охлювчетата зависи от тавата, в която ще изпечете баклавата. Трябва да са 1 см под ръба на тавата, а не догоре.

 

* Полейте равномерно баклавата с останалото масло. Изпечете я около 1 час в загрята на 150* фурна с вентилатор. Печенето е от съществено значение, не го подценявайте. Баклавата се пече и изсушава много равномерно при по-ниска температура. Така става равномерно златиста, хрупкава и запазва целостта си след сиропиране. Никой не обича разкашена баклава, нали? И така, оставете изпечената баклава да изстине напълно.

* Сварете за 12-15 минути на среден огън сироп от захарта, водата, лимоновия сок и кора и ванилията. Оставете сиропа да се охлади до топло, след което извадете лимоновите кори. (Температурата на сиропа е също важна, не заливайте студената баклава с врял сироп, за да не омекне прекалено). Залейте баклавата с топлия сироп и я покрийте с чисти кърпи. Оставете я да престои поне един ден, за да се сиропира добре. Да ви е сладко!

*** Преди години познавах един турчин, който имаше турска сладкарница в София. Веднъж ме попита, дали знам защо турската баклава е на малки хапки. Отговорих, че е така, защото баклавата е сладък десерт и ако парчетата са големи на човек сладостта му идва в повече. Но не било това. Баклавата се прави на малки парчета колкото хапка, за да се лапне наведнъж. И в никакъв случай не трябва веднага да се сдъвче. Трябва да притиснеш с език парченцето към небцето си и да усетиш как потича сиропа. Крехките хрупкави корички се разтапят, нахлува ароматът на масло и всичките ти сетива са наградени с нещо изумително вкусно. Ето затова баклавата се прави на хапки, но е и много важен начина на хапване. Това научих от този човек и повярвайте ми, винаги така ям баклава. Една малка хапка вкусна експлозия, която затваря очи.

Ще си позволя да цитирам съвсем дословно читателка на сайта, която написа като коментар "А именно-как точно се поставя късчето баклава в устата? Правилният начин според турските майстори на този десерт е да се вземе парченцето и да се постави в устата наобратно-долната, напоена с повече сироп част да отиде към небцето. Така, когато стиснеш по естествен за дъвкателния процес начин устата, сиропът се стича недолу и напоява цялото парченце". Плами, благодаря ти за тези думи! Допринасяш наистина много, за да може удоволствието от този вкусен десерт да е още по-голямо! Опитайте и вие, скъпи читатели.