Бадемови сухарчета

 

Ако са ви останали белтъци и се чудите какво да ги правите, непременно опитайте тези италиански хрупкави бисквити. Наподобяват кантучините, но всъщност са съвсем различни. Неустоимо крехки, нежни, ароматни и вкусни. Трайността им е като на всички сухари, много голяма. Нужно е само да ги съхранявате на сухо място. Основата е белтъци, захар и брашно. Тестото може да овкусите с лимонова или портокалова кора, ванилия, бадемова есенция и с всичко друго, което харесвате като аромат. Бадемите може да замените с други ядки или да направите микс. Разкошни са, ще се радвам да опитате!

Продукти за около 25 сухарчета:

100 г белтъци
100 г захар
ванилия
щипка сол
настъргана кора от 1 лимон
100 г брашно
1/4 ч.л. бакпулвер
100 г цели бадеми с люспи

Приготвяне:

* Разбийте белтъците на сняг. Постепенно добавете захарта, като продължите да разбивате, докато получите гъст крем. Консистенцията трябва да е като за целувки. Добавете ванилията, солта и лимоновата кора.

* Пресейте брашното заедно с бакпулвера и го сложете на части в белтъците. Бъркайте с лопатка. Накрая прибавете ядките и размесете отново.

* Загрейте фурната на 170* с вентилатор и постелете дъното и стените на малка правоъгълна кексова форма с намаслена хартия за печене. Приблизителните размери на формата са 20x9x7 см. Изсипете вътре тестото и го изпечете за около половин час. Проверявайте готовността с клечка. След като кексчето напълно изстине го нарежете с остър нож на тънки филийки около 2 мм.

* Покрийте тава или решетката на фурната с хартия за печене. Подредете филийките една до друга и ги изпечете повторно в загрята на 150* фурна с вентилатор за 10-15 минути, докато приятно порозовеят и се изсушат. Ако искате да са по-бели на цвят ги сушете във фурна на 100*. Съхранявайте сухарите затворени в кутия.

Сладки с марципан

 

След като направите вдлъбнатините в сладките може да ги напълните с някакво сладко, желе или конфитюр. Изпечете ги, оставете да изстинат и поръсете краищата им с пудра захар. За пълнеж са подходящи също и различни кремове. Може да са желирани или меки.

Продукти за около 40 сладки:

200 г меко масло
80 г пудра захар
1 яйце
200 г бадемов марципан
300 г брашно
1 равна ч.л. бакпулвар
100 г натурален шоколад
100 мл течна сметана
20 г масло

Приготвяне:

* Разбийте маслото и захарта на крем. Прибавете яйцето и ситно настъргания марципан. Разбъркайте до гладкост. Смесете брашното с бакпулвера и омесете меко тесто.

* Покрийте тава с хартия за печене. От тестото направете топчета колкото орех и ги подредете в тавата на разстояние 2 см едно от друго. С коркова тапа от вино направете вдлъбнатини в топчетата. Бавно и внимателно натискайте с тапата, докато стигнете почти до тавата. Загрейте фурната на 170* и изпечете сладките за около 12-15 минути или докато се зачервят приятно.

* За пълнежа загрейте заедно сметаната, шоколада и маслото. Сместа не трябва да завира, достатъчно е сметаната да е гореща, за да стопи шоколада и маслото. Разбъркайте на гладък крем..

* Сипете шоколадовия пълнеж в пош или в найлоново пликче, на което отрежете единия ъгъл. Напълнете вдлъбнатините на сладките, докато пълнежът е още течен. Оставете ги да се охладят добре, за да се стегне шоколадовия пълнеж. Съхранявайте в кутия за бисквити. Да ви е сладко!

 

Орехови ъгълчета (Nussecken)

 

 Един от най-любимите сладкиши на германците са ореховите ъгълчета. Продават се целогодишно във всяка пекарна, но точно по Коледа много домакини запретват ръкави и ги приготвят у дома. Уханието на масло и ядки е неповторимо, а вкусът е великолепен!
Историята на тези ядкови ъгълчета(Nussecken)ни води до Бавария. Първите източници, в които се споменават са от 1700 година. По това време е имало липса на суровини, а захарта е била истинска ценност. Нюрнбергският майстор-пекар Вилхелмус Брантвайн се сблъсква с този проблем и решава да създаде сладкиш само от брашно и лешници, почти без захар. Така са поставени основите, за да се роди доста по-късно днешният Орехов ъгъл.
Следващата година, през която в писмени източници в Бамберг се споменава този сладкиш, е 1763 година. След това започва да се разпространява в цяла Германия и става любим на всички. Толкова обичан, че на 17 декември 2010 година пекарите от Рейн-Мозел-Айфел изпичат в Кобленц най-големия орехов ъгъл в света и влизат в книгата на Гинес. Сладкишът е тежал 450 кг и е бил дълъг цели 9 метра! Продаден е на 5000 парчета, приходите от които отиват като дарение за детска организация.
Ще намерите стотици рецепти за ореховите ъгълчета и въпреки малките разлики помежду им ви уверявам, че всяка една си струва. С тези продукти няма как да не е изключително вкусно. Представям ви един от многото варианти на сладкиша, който е с марципан. Бадемовата паста засилва още повече ядковия вкус и придава мекота и сочност на пълнежа.

Продукти за около 20 парчета:

маслена основа:

150 г брашно
75 г студено масло на кубчета
1 с.л. захар
ванилия
2-3 щипки сол
1 жълтък
1/4 ч.л. бакпулвер
2-3 с.л. течна пълномаслена сметана или прясно мляко

пълнеж:

75 г масло
100 г захар
100 г настърган на едро марципан
50 г заквасена сметана
100 г смлени орехи
50 г запечени накълцани бадеми
ванилия
2 с.л. прясно мляко

друго:

4-5 с.л. портокалов конфитюр
100 г стопен темпериран натурален шоколад

Приготвяне:

* За тестото сложете всички продукти във висока купа. Разбъркайте добре с миксер, докато получите лепкави трохи. Може да направите това в блендер или с кухненски робот. Съберете трохите на топка без да месите тестото с ръце. Охладете го за 30 минути, а след това разточете върху набрашнен плот на кора с дебелина около 3-4 мм. Формата за печене подберете сами. Няма значение каква е, нужно е само тестото да стига плътно до краищата. Покрийте дъното и стените на формата с хартия за печене и сложете тестото вътре. Намажете го с конфитюра. Ако нямате портокалов може да ползвате друг светъл конфитюр или мармалад, но настържете портокалова кора за аромат. Чудесно се получава и с конфитюр от малини.

* За пълнежа сложете в тенджерка маслото и захарта. След като мазнината се стопи прибавете марципана и сметаната. Разбъркайте, докато марципанът също се разтопи и получите еднородна маса. Накрая сипете ядките и ванилията. Бъркайте всичко на котлона около минута и махнете от огъня. Изчакайте сместа леко да се охлади и налейте млякото. Разнесете пълнежа на равномерен пласт върху намазаното с конфитюр тесто и изпечете сладкиша в предварително загрята на 170* фурна с вентилатор за около 30 минути. След като добре се охлади го нарежете на квадрати, а след това на триъгълници. В немските пекарни триъгълниците са доста големи. Сами преценете големината, която би ви харесала. Може да ги направите съвсем малки за по една хапка. Топнете два от ъглите в шоколада и оставете триъгълниците върху хартия за печене. След като шоколадът се стегне ги подредете в чиния или съхранявайте в кутия.

Сладък мъх

 

С удоволствие споделям с вас рецептата и начина на приготвяне на една ефектна украса за торти и сладкиши. Нарича се "мъх", тъй като действително наподобява горски мъх. Ще намерите различна информация в интернет, но аз категорично считам този вариант за изключително сполучлив. Много от рецептите са със захар и само с белтък, както и с добавка на вода. Вариантът, който аз ви представям е без вода, с глюкоза и цяло яйце. Моето мнение е, че глюкозата и наличието на жълтък правят "мъха" еластичен и с големи шупли. Ще се опитам да ви разкажа как се прави всичко, но нека пак спомена, че в интернет ще намерите много по-обширна информация.

И така, за да приготвите сладкия мъх задължително е нужна микровълнова фурна. За съжаление в електрическа няма да се получи.

Нужни са ви 4 картонени чашки за кафе (от по-големите), хранителни бои в предпочитани от вас цветове и продуктите за тестото:

1 яйце
30 г глюкоза
12 г захар
25 г брашно
5 г бакпулвер

Приготвяне:

* С миксер много добре разбийте яйцето заедно с глюкозата и захарта. Трябва да получите въздушна смес, която да е побеляла на цвят и утроила обема си.

* Пресейте брашното заедно с бакпулвера и с леко бъркане с лопатка го добавете към яйчената смес. Нужно е тестото да остане максимално въздушно. И това е всичко. Няма нищо по-различно от приготвянето на пандишпанено тесто.

* Разделете тестото в 4 купички и го оцветете в желани от вас цветове. Аз подбрах зелено-кафява гама за да се доближа максимално до истинския мъх. Може да направите само един цвят, два, три или повече. Добре е боите да са в течно състояние. Ако вашите са на прах, капнете върху него няколко капки вода за да се разтвори цвета и след това  разбъркайте с тестото. Така ще се наложи по-кратко смесване, което ще остави тестото въздушно. Аз умишлено не разбърках много добре боите с тестото. Исках да се получат различни нюанси на тъмно и светло.

* След това изсипете оцветеното тесто в четирите картонени чашки. Трябва да ги напълните максимум до 1/3.

* Сложете чашките в микровълновата фурна и я включете за 1 минута. След нея проверете с пръст повърхността на тестото. На усещане трябва да е еластично, но сухо. Ако все още е мокро, увеличете печенето с още 10 секунди. При мен се получи идеално точно за 1 минута. Не рискувах да изпека четирите чашки наведнъж, а една по една. Ако желаете, направете така и вие.

* Извадете чашките и задължително ги поставете обърнати надолу върху решетка.

* След като напълно изстинат срежете чашките с ножица и извадете мъха.

* Съхранявайте го цял или накъсан на парченца в кутия. Може да го оставите за няколко дена на стайна температура, ако искате напълно да изсъхне и втвърди. Това е всичко. Ето как аз съм украсила тази торта, вижте рецептата. А тук може да видите как се прави украсата от дървесни кори. Ще се радвам да украсите вашето коледно пънче с домашно приготвен сладък мъх. Приятно майсторене!

Коледно пънче със сушени плодове

 

Дойде ред да ви покажа коледната торта за тази година. Тя е за мама, която днес има рожден ден. Да ми е жива и здрава! 

Тортата е много необичайна и по-скоро бих я оприличила на сладкиш, независимо от вида. Приготвя се без яйца и масло, което по принцип е в пълен противовес с моите разбирания за вкусен десерт. Но колкото и да е странно, много е вкусна. Тип бисквитена торта, но когато всичко е домашно приготвено и нишестения крем изцяло е заместен със заквасена сметана, нещата се получават перфектно. Преди да се поднесе тортата задължително трябва да престои в хладилник 1-2 дена, за да може всичко да се спои и омекне. При разрязване се получават интересни шарки, донякъде напомнящи дърво. Ще се радвам да я опитате. Благодаря на Anna Grońska за интересната рецепта.

Продукти за торта 22-24 см:

тесто:

1 яйце

130 г захар

250 г заквасена сметана

ванилия

настъргана кора от 1 лимон

420 г брашно

1 ч.л. бакпулвер

пълнеж:

150 г сушени кайсии

настъргана кора от 1 портокал

150 г сушени сливи без костилки

1 ч.л. канела

150 г стафиди

1 с.л. ром или ½ капсула ромова есенция

150 мл хладко прясно мляко

крем:

500 г студена  заквасена сметана

100 мл студена течна пълномаслена сметана

120 г захар

ванилия

украса:

100 г стопен и темпериран млечен или натурален шоколад

Приготвяне:

* Първо подгответе пълнежа. В три отделни купи сложете сушените плодове и ги залейте с гореща вода. След като омекнат ги изцедете добре. Към кайсиите прибавете портокаловата кора, към сливите канелата, а към стафидите рома. Също по отделно ги смелете на пюре с пасатор. Не е нужно да е съвсем фино, вкусно е да се усещат малки парченца от плодовете. 

* За тестото разбийте яйцето и захарта, колкото да се разпенят. Прибавете сметаната и ванилията. На части сипете брашното, примесено с бакпулвера и замесете тесто. Дори и  да лепне не добавяйте повече брашно. Може да ползвате миксер с бъркалките за тежко тесто или кухненски робот. Покрийте тестото със стреч фолио и го приберете в хладилника за 1-2 часа. 

Разделете охладеното тесто на 6 равни части. За да са точни ги претеглете на кухненска везна. Всяка разточете на съвсем тънък правоъгълник около 2 мм. Поръсвайте работния плот с малко брашно.  Две от корите намажете с кайсиите, две със сливите и останалите две със стафидите. Всяка намазана кора завийте на руло откъм дългата част и прищипете краищата. Подредете шесте рула в тава, покрита с хартия за печене и ги изпечете за около 25-30 минути в загрята на 170* фурна с вентилатор. След като рулата напълно изстинат подрежете краищата и ги нарежете на парчета около 3 см. Отвътре се получат различни на цвят спираловидни шарки.

* За крема смесете в купа всички продукти и го разбийте за 4-5 минути с миксер до пухкаво. Кремът остава леко течен, но така трябва да бъде. Не добавяйте желатин или друг сгъстител. 

* Сглобяване: На дъното на равна тортена чиния размажете 2-3 с.л. от крема. Върху него подредете в кръг половината от нарязаните рула. Редувайте цветовете и поставяйте парчетата с шарката нагоре. Поръсете с половината прясно мляко. Основата на тортата е готова. Пристегнете я с подвижен ринг и сложете от вътрешната страна ацетатни ленти. Залейте с половината от сметановия крем. Разклатете, за да може кремът да попадне равномерно между парчетата. Отгоре подредете останалите ролки, поръсете ги с млякото и изсипете останалия крем. Загладете добре и приберете в хладилника поне за 1 ден. 

* Украса: за да имитирате дървесна кора размажете върху лист ацетатно фолио стопения шоколад на тънък равен слой. Оставете го леко да засъхне, докато добие матов цвят, но все още е мек. Завийте фолиото на руло откъм дългата страна. Краищата прикрепете с кламери, за да не се развива. Оставете го на стайна температура, докато напълно се стегне. След това внимателно развийте фолиото и шоколадът сам ще се рачупи на неравни извити парчета. Някои от тях може да поръсите с какао.

Извадете тортата от хладилника. С ножче внимателно минете по вътрешната страна, за да отлепите крема от ацетата. Махнете ринга и гарнирайте тортата отстрани с шоколадовите кори. Да ви е сладко! 

Как да си направим дървесни кори от фондан

 

Нека ви разкажа още малко за външното оформяне на тази торта. За сладкия мъх вече обясних, сега е ред на "дървесните кори", с които е облепена тортата. Направила съм само няколко снимки, но в Интернет ще намерите богата информация. И не само това. Ще намерите най-различни варианти за приготвянето на украсата. Изберете този, който на вас ще ви хареса и запретвайте ръкави. А сега прочетете и вижте моя начин.

Нужни са ви само три неща: фондан, хранителни бои и тънки вафлени кори.

Може би ще се затрудните в намирането на вафлените кори. Бих ви посъветвала да потърсите в Интернет къде се продават и как може да се снабдите с тях. Тези, които виждате на снимката купих от Германия.

Оказаха се доста дебели и ефектът на дървесна кора стана малко груб, но все пак съм доволна от резултата. Знам, че има и много по-тънки, но наистина не е толкова важно. Кой каквито намери.

Надявам се тези 4 снимки да са ви полезни като информация.

 Ето стъпка по стъпка какво е нужно да направите:

 
 1. Разточете малко парче фондан с приблизителна дебелина 3 мм. Подравнете краищата му за да стане с големината на вафлените кори. Намажете го с кафява боя. Умишлено не съм разнесла равномерно боята. Някъде е повече, някъде по-малко. Стремях се да постигна по-естествен вид на корите. Тук е мястото да вметна, че може да оцветите целия фондан в кафяво. Така ще получите кора с доста по-тъмен цвят. Аз си представях, че ще измайсторя брезова кора, но май по-прилича на иглолистна. Преценете сами как ще ви хареса.
 
 2. Върху фондана поставете една кора и притиснете с пръсти.
 
 3. Навлажнете я допълнително с малко вода. Най-добре е да направите това с домакинска четка.
 
 4. Изчакайте минутка и внимателно с точилка разточете фондана заедно с вафлената кора. Повърхността не трябва да е много мокра за да не залепне вафлата по точилката, но все пак трябва да е достатъчно влажна за да започне да се разкъсва неравномерно. Разточвайте докато на вас ви хареса как се е получило.
 
 5. За една голяма торта ще са ви нужни 5 или 6 готово разточени кори. Отрежете излишните краища и подредете корите на равна плоскост. Оставете ги за един ден добре да изсъхнат.

6. След това ги нарежете съвсем неправилно с ножица и гарнирайте с тях борда на тортата.

 Може би няма да учудя никого, като кажа, че тортата беше изядена след като прилежно бе обелена от въпросните кори. Фонданът не ми е сред любимите продукти и дори и не мога да си помисля да го изям. Многократно съм казвала, че за мен той само влошава качеството на тортата. Но, винаги може да се махне, нали така? Независимо от недолюбването ми, не мога да скрия, че тортата стана много ефектна. Все пак беше празнична, специално наречена на майка по случай рождения и́ ден.
 
 Това е всичко, което бих могла да ви разкажа с няколко думи и покажа със снимки. Надявам се да опитате и вие. Приятни занимания!