Дантела

 

В сладкарството често се използват силиконови форми. Като започнем с тези, в които се пече и замразява, минем през форми за фигурки от фондан и марципан и стигнем до най-фините за туили и дантели. Разнообразието е огромно и в днешно време могат да се намерят навсякъде по онлайн-магазините. 

В този пост ще ви разкажа как да украсите торти, сладкиши и бисквити с нежна дантела. Молдовете за тях са много фини и с плитък релеф. Обикновено за дантели се продават готови смеси, които се разтварят във вода и се нанасят върху формата. Има и много рецепти за домашно приготвена смес. В повечето случаи са на основата на белтък или кондензирано мляко. Нишесте, желатин, глицерин и боя са също неизменна част от приготвянето на домашни дантели. Не е трудно да ги направим сами, но са далеч по-сложни от това, което бих искала да ви предложа днес. Лесно за работа, само с четири продукта в минимални количества и гарантиран резултат. Готовите дантели може да съхранявате месеци наред на стайна температура, затворени в найлонов плик. Просто няма какво да се развали, трайността им е огромна. Ако ги имате под ръка винаги може при специален повод да направите десертите да изглеждат бляскави и специални. Великден наближава и тази година реших да гарнирам бисквитите за подаръци на близки и приятели с тези нежни дантели. Надявам се да съм ви полезна с този пост и да успея да направя празника ви още по-красив!

Продукти:

10 г желатин
40 мл вода
10 г натрошен бял шоколад
5 мл глицерин
по желание сладкарска боя

Друго:

силиконов молд за дантели
сладкарска шпатула

Приготвяне:

* Пригответе силиконовата форма и шпатулата. Сложете ги върху голяма дъска.

* Залейте желатина с водата и го оставете да набъбне. Стопете го на водна баня или в микровълнова фурна. Аз го правя в нея, защото е по-бързо и лесно. След това добавете шоколада и разбъркайте, докато се стопи. Тъй като количеството желатин е голямо, сместа се сгъстява бързо, независимо че е топла. Затоплете я още веднъж след прибавянето на шоколада. Накрая налейте глицерина. Глицерин може да купите от аптеките, както и онлайн. Той е задължителна съставка и не може да се замени с друг продукт. Глицеринът прави дантелите меки и еластични.

* По желание оцветете готовата смес със сладкарски бои. (Снимка 1 ) Казвам „по желание“, защото може да ги оставите неутрални на цвят, а след като са готови да оцветите със сухи перлени бои. Аз ги направих в два нюанса-по-светло вишневи и бордо. Сместа е готова да бъде нанесена върху силиконовия молд. (Снимка 2)

* Работете бързо! Сместа мигновено стяга. Ако това се случи, затоплете я отново. Аз я загрявах поне 2-3 пъти. С лъжичка нанесете на тънък слой част от желатиновата смес върху силиконовата форма. Веднага оберете излишъка с шпатулата. Това ще направи равен тънък филм върху формата. (Снимка 3) Дантелите са готови. Нужно е само да ги оставите на стайна температура за 8 или повече часа. След това ги отлепете от формата. (Снимка 4) Дантелите са много еластични, не се късат и дори не е нужно да внимавате много при отлепянето.

* Може да видите моите готови дантели в двата цвята. (Снимка 5) Използвах форми, каквито ми се намират у дома. В интернет ще намерите наистина голямо разнообразие от молдове. Вече споменах как да ги съхранявате. Сложете салфетки или хартия помежду им и ги затворете в плик. Дантелите са много устойчиви и здрави. Когато решите да ги използвате дори може да изрязвате детайли от тях с малка ножичка.

Ако ви е останала смес не я изхвърляйте. Оставете я напълно да се стегне и я приберете в найлонов плик. (Снимка 6) И нея може да съхранявате дълго време в шкафа, хладилника или фризера. Когато ви потрябва просто я стопете и затоплете.

* Надявам се, че ви е било интересно. Желая ви приятна подготовка за празниците!

Шоколадова пръст

 

При композирането на елегантните съвременни десерти често един от компонентите е ядлива пръст или ядлив пясък. Най-лесно се прави от смлени бисквити или парче изсушен сладкиш. Бих искала да ви предложа съвсем различен вариант-шоколадова пръст, която е вкусна, подходяща за различно оцветяване и ароматизиране и с огромна трайност. За последното мога да кажа, че просто няма какво да се развали. Колкото е срока на годност на шоколада, толкова и на шоколадовата пръст.

Шоколадовата пръст може да оставите на едри парчета, да я натрошине по-дребно или да я смелите на съвсем фин пясък. Съхранявайте я в шкаф в бурканче или найлонов плик. Издържа на влага, което позволява да държите десерт с нея в хладилник. Във водата освен боя може да добавяте и есенции по избор.
В кратко видео ще видите как се приготвя шоколадова пръст. Също ще сглобя един примерен десерт. Всички компоненти за него са от остатъци от предишни сладкиши и кремове. Често замразявам изрязаните части от блат, както и останал крем. Винаги са спасителен вариант при гости, ако нямаш време да приготвиш специален десерт. И с малко шоколадова пръст всяка чиния ще получи чудесен завършек.
Да минем към рецептата. За удобство всички мерки са в грамове.

Нужни са ви 40 г вода, 40 г пудра захар, 30 г натрошен бял шоколад и складкарска боя.
Разтворете желан от вас цвят боя във водата. Наситеността на цвета преценете сами.
В тиган с незалепващо покритие смесете водата и пудрата захар. Разбъркайте и кипнете за кратко. Добавете шоколада. Оставете сместа на котлона да се сгъсти, като разбърквате периодично. След като по повърхността започнат да се образуват големи мехури, махнете тигана от огъня. Ако готвите прекалено дълго може да загори.
Оставете шоколадовата смес да изстине, като също периодично разбърквате. И това е всичко. След това я натрошете с пръсти, счукайте в хаванче или смелете на пясък. Дайте воля ва въображението си и сътворете най-красивите десерти! Приятно творчество!

На снимките виждате:

1. Дасерт със замразен ванилов мус, поставен върху парченце сладкиш, гарниран с дребни бисквити и карамелен крем.
2. Десерт с лимонов мус, къпиново сорбе и туиля.
3. Червена шоколадова пръст с вкус на малина и шоколадова пръст с карамелен цвят.
4. Тарталета с бананов мус, парченца пресен банан, бананов сладолед, шоколадова глазура и туиля.

Шоколад за моделиране

 

Моделирането с мек като пластелин шоколад е забавен и приятен процес. Всичко, което може да направите от шоколадово тесто придава елегантен завършек на всеки десерт. Шоколадовата маса е лесна за обработка, но освен това има и други предимства. Изключително вкусна е и се прави за няколко минути.

Нужни са само два продукта-шоколад и глюкоза. Ако искате тъмна шоколадова маса съотношението е 200 г натурален шоколад и 75 г глюкоза. За бяла белият шоколад трябва да е 225 г, а глюкозата остава отново 75 г.

Важно е да купите качествен шоколадов кувертюр. Така шоколадовото тесто ще стане гладко, еластично и лъскаво. В по-нискокачествените шоколади има различни примеси, които ще влошат качеството на тестото и ще го направят трошливо. Глюкозата тук е задължителен компонент. Тя не кристализира и придава еластичност. (Тук може да видите рецепта, как да си направите сами инвертиран сироп, който е заместител на глюкозата). Като алтернатива може да я замените с царевичен сироп.

Добре е и двата компонента да са затоплени. Шоколадът трябва да е стопен, но не е необходимо да е темпериран. Натрошете го, сипете го в купа и го сложете в съд с гореща вода, за да се отпусне бавно и постепенно. В друг съд с топла вода поставете купичка с глюкоза (снимка 1). След това просто ги смесете, като разбърквате с лопатка, докато получите еднородна гъста смес, която се отделя от стените на купата (снимка 2). Не разбърквайте прекалено дълго, за да не започне да се отделя какаовото масло от шоколада. Процесът отнема 30-40 секунди.

Изсипете шоколадовата маса върху лист стреч фолио. Завийте го и с длан придайте форма на тънка плочка. Оставете плочката на стайна температура минимум 6-8 часа, докато се втвърди като нормален шоколад.

Готовата моделираща маса се съхранява като обикновен шоколад, но увита в стреч фолио. При работа е нужно да се размекне до консистенцията на пластелин. Сложете я за няколко секунди в микровълнова фурна. Ако правите фигурки, за които са нужни малки части от тестото е достатъчно само да ги подържите в ръце и да ги поомесите като обикновено тесто. Какаовото масло ще се отпусне от топлината и ще направи шоколада мек и пластичен. Не ползвайте ръкавици. Маслото, което се отделя е изключително полезно за кожата на ръцете. Може да си сложите ръкавици при самото моделиране, за да не оставяте отпечатъци по готовите фигури.

Тестото с бял шоколад може да оцветите в различни цветове. Ползвайте гелови бои за шоколад, а не течни или прахообразни.

В хладилник украса от това тесто издържа 10-12 часа. След това омеква и от влагата в хладилника буквално се разтича. Украсявайте тортите си с шоколадово тесто непосредствено преди сервиране.

Ето няколко примера: Тънко разточено шоколадово тесто, върху което съм щампирала коледен мотив с формичка, както и няколко изрязани листа. 

Шишарки, направени в силиконов молд. След това с тях украсих шоколад. Шоколадът направих в поликарбонатна форма, която може да поръчате през Интернет или да купите от магазините за сладкарско оборудване. 

Ето и дантела, направена също в силиконов молд, както и една черешова торта, украсена с купичка от шоколадово тесто и шоколадови череши. Приятно творчество! 

Украса от вафлена хартия

 

Искам да ви предложа една интересна и ефекнта украса от вафлена хартия. Това е тънка оризова хартия, която се използва в сладкарството за декорации. Неутрална е на вкус, много фина и силно хигроскопична. От нея можат да се направят различни цветя и фигурки.
Тази "тапицирата" торта, както обичам да я наричам, е покрита с марципан и отстрани е облепена именно с тази вафлена хартия. Не разполагам със снимки на процеса на правене, но мисля, че ще успея лесно да ви обясня, как се прави всичко.

Тортата задължително трябва да е покрита с марципан или фондан. Вече споменах, че хартията е силно хигроскопична и няма как да се монтира върху крем. Веднага ще поеме влагата му, ще се набръчка и буквално ще се разтвори.
Другото, което е нужно са сладкарски бои, четка за рисуване и малко вода. И така, накъсайте лист хартия на малки парченца. Колкото по-неравни и различни са на големина, толкова по-добре. Залепете ги на части по страницата на тортата, като ги застъпвате. Те ще се закрепят по марципана без проблем, тъй като е леко лепкав. При покритие с фондан е нужно да го навлажните съвсем леко. Просто прокарайте по него само веднъж влажна гъба или ръката си. След това залепете парченцата вафлена хартия. С четката за рисувате оцветете в желани от вас цветове. Отделните парченца ще се слепят идеално като едно цяло. Допълнително може да ги загладите с четката. Не навлажнявайте хартията твърде много. От много вода има опасност фондана или марципана да омекнат и видът на тортата да пострада. Добре е боите да са разредени до нежни и по-бледи цветове, за да получите по-ефирна украса.
Това е всичко. Съвсем лесно е. Разбира се, трябва да отбележа, че въпросната "тапицерия" не е най-вкусното нещо на света. У дома я махнахме и наблегнахме на истинската торта, която е превъзходна на вкус! Но наистина е ефектно, лично на мен ми харесва.

Цветята върху тортата са също от вафлена хартия. Нарежете я на различни по големимна овални или листовидни части. Може да си направите сами шаблони. Започнете от най-малките, като намажете крайчето на всяко с малко вода. Слепете и ще получите листенце. След това залепете всички листа едно към друго, като ги застъпвате. Принципът е да започнете от най-малките листа и постепенно да добавяте по-големите. Когато цветето е готово го оцветете и оставете да изсъхне. Гарнирайте с цветята в последния момент преди поднасяне за да не се овлажнят от тортата.

Надявам се да съм успяла да обясня, как може лесно да направите още една украса. Вафлена хартия може да поръчате от Интернет. Ще я намерите в различни сайтове, само трябва да напишете думите "вафлена хартия" в търсачката на Гугъл. Проверих и се оказа, че цените са твърде различни. Някои са доста солени, други напълно поносими. Например, ето линк към "Сладката къща". Мисля, че там цената е нормална. Е, аз оставам на разположение за всякакви въпроси. Приятно майсторене!

Украса от оризови кори (оризова хартия)

 

Декорацията от оризови кори (оризова хартия) е лесна и ефектна. Може да се направи дни или седмици предварително, а тъй като трайността ѝ е голяма е подходяща за съхранение месеци наред. Нужно е само да е на сухо място, примерно в кутия. Вкусови качества няма, само декоративни. Въпреки, че е ядлива, в този вид оризовата хартия не е приятна за ядене. Все пак намирам, че е интересна украса за торти, кремове, сладкиши и фини предястия. На снимката виждате портокалова торта, гарнирана с оризови кори, чиято рецепта може да прочетете тук.

Нужни са ви оризови кори за пролетни ролки за директна консумация. Знаете, че тези прозрачни твърди кръгове само трябва да се намокрят и след това да се завият на рулца с различни пълнежи. Хапват се без термична обработка. Освен тях ви е нужна хранителна боя (цвят по избор), както и алуминиево и найлоново фолио. Това е всичко.

В голяма плитка чиния налейте малко вода и я оцветете в желан от вас цвят. Сложете една оризова кора във водата и я оставете да омекне. След това я извадете върху лист найлоново фолио. Нагънете я както ви харесва.

Откъснете парче алуминиево фолио и леко го смачкайте. Върху него поставете найлоновото. Колкото повече гънки има по алуминиевото фолио, толкова повече ще се получат и по оризовата хартия. Оставете всичко добре да изсъхне, докато се втвърди напълно. Това отнема приблизително един ден време.

Отделете изсушената оризова хартия от фолиото и ще получите твърда украса в причудливи форми. Може да я начупите на по-малки парчета.

Гарнирайте храната в последния момент преди сервиране. Оризовите кори са много хигроскопични и бързо ще омекнат и изгубят форма. Издържат по-дълго време върху маслен крем или ганаш, но въпреки това е добре да се поставят преди поднасяне на десерта. Също не е добре да се държат дълго време в хладилник, там има достатъчно влага, която в даден момент ще ги деформира.
При оцветяването им може да играете с цветовете. Например може да топнете и размекнете в даден цвят кората само до половина, а след това да я прехвърлите в друга чиния с друг цвят вода. Нюансирайте както ви харесва. В Интернет ще намерите много красиви торти, гарнирани с оризова хартия.

От същите кори може да направите и друг вид украса. Тя се хапва, вкусна е и прилича на оризовите пелети. Тя също може да се оцвети, но без вода. Нанесете с четка или салфетка гелова боя върху кората и я изпържете за 2-3 секунди в тиган със съвсем малко количество загрято олио. Тя бухва веднага като пуканка. Извадете и отцедете върху салфетка.

Може да начупите оризовата кора предварително на по-малки части. След като се изпържат се извиват сами в странни форми. Това беше всичко. Надявам се, че се убедихте колко е лесно. Ще се радвам, ако съм ви била полезна с това, да разнообразите украсата на тортите. Приятно майсторене!

Цветен кокосов чипс

 

На вашето внимание предлагам семпла украса от кокосов чипс. Мисля, че стои много нежно и елегантно върху различни торти, кремове и сладкиши. Надявам се да ви хареса.

Нужен ви е кокосов чипс, 1-2 с.л. захар, хранителна боя и гореща вода.

* Разтворете захарта в горещата вода и оцветете с боя. Интензивността, както и избора на цвят е по ваше усмотрение.

* Изсипете кокоса във водата и го оставете да се оцвети за 15-20 секунди. Ако е нужно го дръжте във водата по-дълго време или подсилете цвета.

* Отцедете оцветения кокос и го разстелете върху хартиена сарфетка за да попие максимално водата. Покрийте тава с хартия за печене или алуминиево фолио. Изсипете кокоса и го изсушете  в слаба фурна на 80*. Гарнирайте различни торти, кремове и сладкиши.

Торта с оцветен кокос може да видите тук.

Млечна огледална глазура

 

Представям ви още една рецепта за огледална глазура, която е без кондензирано мляко и шоколад. Може да се използва веднага след като се охлади. Разбира се, може да я направите няколко дни предварително и да я съхранявате в хладилник, плътно покрита със стреч фолио. Преди да залеете тортата трябва само леко да я затоплите.
Глазурата се полага само върху напълно замразена торта или друг сладкиш. Добре е, ако тортата е максимално равна. Преди да я залеете с глазура минете с длани по повърхността. От топлината на ръцете ви тортата ще стане още по-гладка. Ето какво ви е нужно и как да направите млечна огледална глазура.

Продукти:

7 г желатин
80 г прясно мляко мляко
145 течна пълномаслена сметана сметана
190 г захар
50 г глюкоза
15 г царевично нишесте
сладкарски бои по избор

Приготвяне:

* Залейте желатина с малко вода и го оставете да набъбне.
В тенджерка разбъркайте млякото, сметаната, захарта, глюкозата и нишестето. Кипнете всичко на котлона, докато заври, като бъркате. Отстранете от огъня и прибавете желатина и боята. Разбъркайте, докато желатина се стопи и разбийте всичко с пасатор. Прецедете през фина цедко и оставете глазурата да изстине до около 26-28*С, като разбърквате от време на време. След това е готова за нанасяне.

* Как да нанесете глазурата: Да припомня, че тортата трябва да е замразена. Извадете я от фризера и я извадете от силиконовата форма или я освободете от ринга, ако е пристегната с такъв. Отстранете фолиото и ацетатните ленти, ако сте сложили такива. Вземете кръгла тава и я покрийте с алуминиево или стреч фолио. Върху него, в средата на тавата сложете един буркан, например от компот. (Аз използвах голяма кофичка от кисело мляко). Върху буркана поставете тортата с долната част нагоре. Тя трябва да бъде поставена достатъчно високо, за да може след това лесно да подпъхнете под нея шпатула и да я пренесете в чиния. С топли длани минете по ръбовете на тортата, за да я доизгладите. След това я залейте с охладената до 26-28*С глазура. Излейте глазурата смело.

* Ако я наливате на тънка струйка ще останат неравни следи, тъй като от съприкосновението със замразената торта тя бързо се стяга. След като залеете тортата веднага оберете с шпатула капчитите, които се отцеждат по краищата.

* Пъхнете внимателно под тортата две лопатки или шпатули (може и с ръце) и пренесете в чиния за сервиране. Оставете тортата в хладилника поне за 6-8 часа преди сервиране, за да може да се размрази постепенно и равномерно.
Ако предпочитате огледална глазура с кондензирано мляко може да ползвате тази рецепта.

* Като заключение бих искала да обърна внимание на две неща. Първото е глюкозата в рецептата. Не я заменяйте с друго, тя е абсолютно необходима за еластичността на сместа. Ако се затрудните да намерите глюкоза в магазините, съвсем лесно може да си направите сами. Трайността е голяма и винаги ще имате под ръка глюкоза, когато ви потрябва. Тя е неизменна съставка в приготвяне на фини мусове и кремове, ганаш и различни видове трюфели и бонбони. Заповядайте рецепта.
Второто нещо са хранителните бои. Няма значение дали ще ползвате прахообразни, течни или гелови. Ако са сухи разтворете предварително боята в няколко капки боя, за да може да се усвои лесно и равномерно от глазурата. С гел и течни бои се работи директно.

Ако имате въпроси не се колебайте да ги зададете. С радост ще ви отговоря!

Приятно майсторене!

Инвертиран сироп или как сами да си направим заместител на глюкозата

 

Много често читателите ми питат защо има глюкоза в рецептата, не може ли да се замени с нещо друго, откъде да се набави и т.н. Да, глюкозата не се продава във всеки магазин, въпреки, че лесно ще я откриете в по-големите супермаркети. В сладкарството истинската глюкоза може да се замести с царевичен сироп, сироп от захарно цвекло, меласа или инвертиран захарен сироп. Този продукт е много важен при някои рецепти! Специално в кремове и глазури, в захарно и шоколадово тесто за декорация и някои бисквити, глюкозата или някои от заместителите и́ са доказателство за високо качество, като краен резултат. Глюкозата се използва с цел да се повиши трайността на продукта, за по-добър златист оттенък  при печивата, за избягване опасност от захаросване при кремове и сладка и за чудесна гладкост и еластичност.

Бих искала да споделя с вас една лесна рецепта за домашно приготвен заместител на глюкозата. Това е инвертиран захарен сироп, за който най-често се споменава в пчеларството, въпреки че тази рецепта е малко по-различна и е пригодена за сладкарски цели. Инвертираният сироп се получава при нагряване на захар, вода и киселина. При този процес протича реакция, разделяща захарозата на фруктоза и глюкоза. Сиропът се приготвя действително много лесно и е с голяма трайност. Съхранява се в буркан, прибран в кухненския шкаф. Чудесно е да имате под ръка такъв сироп, когато ви протрябва за някоя рецепта, нали?

Ето какво ви е нужно за около 400 г готов инвертиран сироп:

350 г кристална захар
155 мл вода
2 г лимонтузу
1,5 г сода за хляб

Как да го приготвите:

* В тенджера (добре е да бъде с дебело дъно) смесете захарта, водата и лимонтузуто. На среден огън кипнете сироп. Затворете тенджерата с капак и намалете силата на огъня до минимум. Сиропът трябва съвсем леко да къкри, без бурно кипене. Варете до достигане на температура 110*С. Сиропът трябва да е с бледожълт оттенък и с консистенция на течен мед. (Съжалявам за тъмния карамелен цвят, който се вижда на снимката. Докато снимах светлината беше доста оскъдна и не успях да направя качествени снимки, които да покажат реалния цвят на сиропа). По време на варенето не отваряйте капака!

* След достигане до 110*С махнете тенджерата от котлона и я отворете, като внимавате в сиропа да не попада от водата, която се е кондензирала на вътрешната страна на капака. Прибавете содата. Ще се образува плътна пяна, която постепенно ще се уталожи и напълно ще изчезне за около десетина минути. Докато това стане разбърквайте периодично сиропа. 

* Това е всичко. Сиропът е течен докато е топъл, но след като изстине става с консистенцията на течен мед. Налейте го в сух буркан , затворете с капачка и съхранявайте на стайна температура. Приятни занимания!

Сладък мъх

 

С удоволствие споделям с вас рецептата и начина на приготвяне на една ефектна украса за торти и сладкиши. Нарича се "мъх", тъй като действително наподобява горски мъх. Ще намерите различна информация в интернет, но аз категорично считам този вариант за изключително сполучлив. Много от рецептите са със захар и само с белтък, както и с добавка на вода. Вариантът, който аз ви представям е без вода, с глюкоза и цяло яйце. Моето мнение е, че глюкозата и наличието на жълтък правят "мъха" еластичен и с големи шупли. Ще се опитам да ви разкажа как се прави всичко, но нека пак спомена, че в интернет ще намерите много по-обширна информация.

И така, за да приготвите сладкия мъх задължително е нужна микровълнова фурна. За съжаление в електрическа няма да се получи.

Нужни са ви 4 картонени чашки за кафе (от по-големите), хранителни бои в предпочитани от вас цветове и продуктите за тестото:

1 яйце
30 г глюкоза
12 г захар
25 г брашно
5 г бакпулвер

Приготвяне:

* С миксер много добре разбийте яйцето заедно с глюкозата и захарта. Трябва да получите въздушна смес, която да е побеляла на цвят и утроила обема си.

* Пресейте брашното заедно с бакпулвера и с леко бъркане с лопатка го добавете към яйчената смес. Нужно е тестото да остане максимално въздушно. И това е всичко. Няма нищо по-различно от приготвянето на пандишпанено тесто.

* Разделете тестото в 4 купички и го оцветете в желани от вас цветове. Аз подбрах зелено-кафява гама за да се доближа максимално до истинския мъх. Може да направите само един цвят, два, три или повече. Добре е боите да са в течно състояние. Ако вашите са на прах, капнете върху него няколко капки вода за да се разтвори цвета и след това  разбъркайте с тестото. Така ще се наложи по-кратко смесване, което ще остави тестото въздушно. Аз умишлено не разбърках много добре боите с тестото. Исках да се получат различни нюанси на тъмно и светло.

* След това изсипете оцветеното тесто в четирите картонени чашки. Трябва да ги напълните максимум до 1/3.

* Сложете чашките в микровълновата фурна и я включете за 1 минута. След нея проверете с пръст повърхността на тестото. На усещане трябва да е еластично, но сухо. Ако все още е мокро, увеличете печенето с още 10 секунди. При мен се получи идеално точно за 1 минута. Не рискувах да изпека четирите чашки наведнъж, а една по една. Ако желаете, направете така и вие.

* Извадете чашките и задължително ги поставете обърнати надолу върху решетка.

* След като напълно изстинат срежете чашките с ножица и извадете мъха.

* Съхранявайте го цял или накъсан на парченца в кутия. Може да го оставите за няколко дена на стайна температура, ако искате напълно да изсъхне и втвърди. Това е всичко. Ето как аз съм украсила тази торта, вижте рецептата. А тук може да видите как се прави украсата от дървесни кори. Ще се радвам да украсите вашето коледно пънче с домашно приготвен сладък мъх. Приятно майсторене!

Как да си направим дървесни кори от фондан

 

Нека ви разкажа още малко за външното оформяне на тази торта. За сладкия мъх вече обясних, сега е ред на "дървесните кори", с които е облепена тортата. Направила съм само няколко снимки, но в Интернет ще намерите богата информация. И не само това. Ще намерите най-различни варианти за приготвянето на украсата. Изберете този, който на вас ще ви хареса и запретвайте ръкави. А сега прочетете и вижте моя начин.

Нужни са ви само три неща: фондан, хранителни бои и тънки вафлени кори.

Може би ще се затрудните в намирането на вафлените кори. Бих ви посъветвала да потърсите в Интернет къде се продават и как може да се снабдите с тях. Тези, които виждате на снимката купих от Германия.

Оказаха се доста дебели и ефектът на дървесна кора стана малко груб, но все пак съм доволна от резултата. Знам, че има и много по-тънки, но наистина не е толкова важно. Кой каквито намери.

Надявам се тези 4 снимки да са ви полезни като информация.

 Ето стъпка по стъпка какво е нужно да направите:

 
 1. Разточете малко парче фондан с приблизителна дебелина 3 мм. Подравнете краищата му за да стане с големината на вафлените кори. Намажете го с кафява боя. Умишлено не съм разнесла равномерно боята. Някъде е повече, някъде по-малко. Стремях се да постигна по-естествен вид на корите. Тук е мястото да вметна, че може да оцветите целия фондан в кафяво. Така ще получите кора с доста по-тъмен цвят. Аз си представях, че ще измайсторя брезова кора, но май по-прилича на иглолистна. Преценете сами как ще ви хареса.
 
 2. Върху фондана поставете една кора и притиснете с пръсти.
 
 3. Навлажнете я допълнително с малко вода. Най-добре е да направите това с домакинска четка.
 
 4. Изчакайте минутка и внимателно с точилка разточете фондана заедно с вафлената кора. Повърхността не трябва да е много мокра за да не залепне вафлата по точилката, но все пак трябва да е достатъчно влажна за да започне да се разкъсва неравномерно. Разточвайте докато на вас ви хареса как се е получило.
 
 5. За една голяма торта ще са ви нужни 5 или 6 готово разточени кори. Отрежете излишните краища и подредете корите на равна плоскост. Оставете ги за един ден добре да изсъхнат.

6. След това ги нарежете съвсем неправилно с ножица и гарнирайте с тях борда на тортата.

 Може би няма да учудя никого, като кажа, че тортата беше изядена след като прилежно бе обелена от въпросните кори. Фонданът не ми е сред любимите продукти и дори и не мога да си помисля да го изям. Многократно съм казвала, че за мен той само влошава качеството на тортата. Но, винаги може да се махне, нали така? Независимо от недолюбването ми, не мога да скрия, че тортата стана много ефектна. Все пак беше празнична, специално наречена на майка по случай рождения и́ ден.
 
 Това е всичко, което бих могла да ви разкажа с няколко думи и покажа със снимки. Надявам се да опитате и вие. Приятни занимания!

Сraquelin или как да направим перфектната глазура за еклери и профитероли

 

Замисляли ли сте се, защо френските сладкиши от парено тесто (еклери, профитероли и т.н.), както и много сладкарски изделия от многолистно тесто са така неустоимо хрупкави? И не само хрупкави, а и с красив външен вид. Ще кажем " да, френски сладкари са това"! Тези магьосници в кухнята ненапразно са №1 в световната кулинария! Цялата тайна на великолепния еклер се крие в една малка маслена бисквитка, която се стапя от топлината на фурната и равномерно покрива сладкиша, като му придава хубав вид, хрупкавост и не му позволява да се напука.
Намирам тази глазура за чудесна и днес споделям с вас начина на приготвянето  и́. Глазурата се нарича Сraquelin (Кракелин) и се състои от масло, захар и брашно. Може да се добави какао за тъмен цвят и шоколадов вкус, но може да се оцвети със сладкарска боя в най-различни цветове. Тук може да видите варианти и да изберете този, който най-много ви допада. Надявам се да ви хареса и моето предложение!
   

Продукти:

60 г захар
60 г меко масло
40 г брашно
20 г какао

Приготвяне:

* В купа разбъркайте маслото и захарта. Не е нужно да ползвате миксер, бъркалка или лъжица са напълно достатъчни, за получите еднороден крем. Смесете брашното с какаото, прибавете го към маслото и отново разбъркайте до гладкост.

* Изсипете сместа върху лист хартия за печене. Отгоре покрийте с друг лист и леко разточете с точилка за да оформите тънък пласт около 2 мм. Дебелината на получената кора не трябва да е много дебела, бъдете внимателни!

* Пренесете двата листа на дъска, табла или равна чиния. Приберете в хладилника за 30 минути, докато тестото се стегне. Може да го замразите за кратко във фризер или ако навън е зимно време, да го оставите да се втвърди на балкона. Тази стъпка е много важна, не я пропускайте! В противен случай тестото ще остане меко и няма да успеете да го нарежете на кръгчета.
След като тестото се е втвърдило отделете внимателно горния лист хартия. Обърнете внимателно кората и отделете и долния лист, за да може без проблеми да извадите бисквитките след като ги изрежете. С малка  формичка изрежете кръгчета.

* Работете бързо, тъй като тестото лесно се отпуска и омеква. Ако това се случи, върнете го за кратко на студено. Остатъкът от тестото разточете наново, охладете и нарежете. Пригответе кракелина предварително и го съхранявайте в хладилник или фризер. В хладилник може да престои 2-3 седмици, а във фризер няколко месеца. Когато решите да направите еклери ще имате под ръка готова глазура.

* Моите бисквитки стояха в хладилник 10 дена, просто не успях по-рано да ги употребя. За да не залепват кръгчетата едно с друго ги отделих помужду им с хартия за печене. След това ги сложих в кутийка и прибрах в хладилника.

* Всеки има своя рецепта за парено тесто. Ако желаете да опитате моите профитероли, ето накратко какво ви е нужно:

1. В тенджерка кипнете 100 г прясно мляко, 100 г вода, 100 г  масло, 1/2 ч.л. захар и 2 щипки сол. След като маслото се стопи и течността заври изсипете наведнъж 150 г брашно. Разбъркайте енергично с лъжица докато съберете всичко на гладка топка, която се отделя от дъното и стените на тенджерата. Тестото е готово след като остави тънък бял филм по дъното на съда. Процесът трае по-малко от минута.

2. Охладете тестото и едно по едно сложете 4 или 5 яйца в зависимост от големината им. След прибавяне на всяко яйце разбърквайте добре до гладкост.

3. Сипете тестото в пош с широк кръгъл накрайник. Сипвайте го на части за да ви е по-лесно да оформите профитеролите. В тава, покрита с хартия за печене шприцовайте кръгли топчета. Големината им трябва да е по-малка от тази на кракелина. Разбира се, тя изцяло зависи от вашите предпочитания. Ако искате кракелинът да облее равномерно профитеролите, то трябва да е с около 1 см по-голям от тях. Ако кръгчетата са малки ще покрият само горната част на сладкишите. След като направите топчетата сложете върху всяко по едно кръгче от кракелина.

4. Остава да загреете фурната на 180* и да изпечете профитеролите за около 20 минути на вентилатор. След като изстинат ги напълнете с любимия си крем и сервирайте! Да ви е сладко!